Захари Иванов
Захари Иванов е български поет.
| Захари Иванов | |
| Роден | 9 май 1946 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Жанр | поезия |
Биография редактиране
Роден е в с. Батановци (Пернишко) на 9 май 1946 г. Завършва висше образование в Киев.
Бил е редактор, наблюдател и програмен ръководител в Българската национална телевизия.
Няколко години е отговорен секретар на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция – младежка творческа организация при социализма. Тогава влиза в полезрението на „Държавна сигурност“. През 1984 г. е арестуван и остава зад решетките почти година. 55 български интелектуалци се застъпват за него, а шестима писатели пишат писмо до Тодор Живков и той е освободен.
През 1989 г. започва издаването на „Гама“ – списание за музика, литература и реклама. Това е последното българско издание, забранено официално от държавата.
След 1990 г. до началото на века живее последователно в Германия, САЩ, Гърция и дълги години в Австрия. Дружи със знакови фигури на ХХ и ХХI век: Арт Гарфънкъл от САЩ, Кармело Гонсалес от Куба, Евгений Евтушенко от Русия, Иван Драч и Виталий Коротич от Украйна, Пако Тайбо от Мексико, Ханс Ерни от Швейцария.
Автор е на 9 поетични книги на български език и 5 стихосбирки преведени на чужди езици. Негови книги са издадени на испански, португалски, руски, сръбски, украински, италиански.
Много песни са написани и пишат по негови стихове български композитори. Сред певците, които го изпълняват, са Коцето Калки, Стоян Михалев, Михаил Белчев, Бисер Киров, както и група „Атлас“.
Съосновател и председател на Асоциацията на софийските писатели – първата писателска творческа организация в историята на София.
Носител е на сръбската награда „Цвят на радостта“ за цялостна творческа дейност, 2014 г.
За книгата „Окото на ключалката“ получава наградата на София за ярки постижения в областта на културата[1].
Литературна награда на фонда „Тарас Шевченко“ за оригинална поезия и преводи, 2017 г.
По лична карта поетът Захари Иванов Йорданов е и съдружник във фирма „НОВИ ТЕХНОЛОГИИ НА БЪЛГАРИЯ“ АД, станала печално известна с един от най-некачествените ремонти на столичния бул. Константин Величков.[2]
Библиография редактиране
Горещи сенки, 1971
Спомен за мълчанието, 1974
Ускорени часове, 1977
Разговор с моята присъда, 1980
Азбука на чувствата, 1988
Карай бакшиш, 1992
Изчезнал остров, 2010
Окото на ключалката, 2013
Оттук нататък, 2019
Закоханi очи, 1969 (Украйна)
Гарячi Тiнi, 1971 (Украйна)
Азбука поччутiв, 1992 (Украйна)
Око ключалице, 2014 (Сърбия)
Жереб, 2017 (Украйна)
Dal buco dell serratura, 2018 (Италия)