Ба́тановци (Темелково от 1950 до 1991 г.) е град в Западна България, област Перник, община Перник. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 2074 души по настоящ адрес и 2122 души по постоянен адрес.[2]

Батановци
България
42.6006° с. ш. 22.9553° и. д.
Батановци
Област Перник
42.6006° с. ш. 22.9553° и. д.
Батановци
Общи данни
Население2057 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина660 m
Пощ. код2340
Тел. код07712
МПС кодРК
ЕКАТТЕ72223
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Кметство
   кмет
Батановци
Радослав Банчев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Граово“ 6
тел.: 22 – 44
Батановци в Общомедия

География

редактиране

Разположен е в непосредствена близост до международен път Е871 в участъка между градовете Перник и Радомир.

В землището на град Батановци се намира и село Черна гора, което няма собствено землище.

При града са открити останки от късноантичен комплекс, може би с производствени функции, включващ и две еднокорабни църкви от IV век.[3]

Между 1950 и 1991 година Батановци носи името Темелково в чест на комунистическия деец Темелко Ненков. Според местна легенда названието Батановци произхожда от името на Батан войвода, живял по време на османската власт. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името е по-скоро кумански, като подобни топоними са Батън, Ловешко и Батен до Перущица[4].

Православно християнство

Икономика

редактиране

Батановци има железопътна гара на жп линиите София – Перник – Радомир – Кюстендил или Дупница, сред първите по линията София – Кулата. Тя е построена и за обслужване на „Гранитоид“ – първия циментов завод в България.

Преди 1989 г. заводът се казва „Васил Коларов“. Днес е закрит и напълно разрушен. В града функционира предприятие за месни продукти.

Обществени институции

редактиране
 
Читалището на Батановци
  • Кметство
  • Народно читалище „Просвета“
  • Основно училище „Христо Ботев“
  • Детска градина

Фолклорната група „Батановче“ е създадена през 1989 г., когато на Бъдни вечер за първи път изпява „Чу се оро“.

Забележителности

редактиране

Редовни събития

редактиране

Личности

редактиране
Починали в Батановци

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 140.
  4. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943