Звечан (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Звечан.
Звечан (на македонска литературна норма: Звечан) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
| Звечан Звечан | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Петър и Павел“ в Звечан | |
  Звечан | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 694 m |
| Население | 70 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Звечан в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.
История
редактиране
В XIX век Звечан е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Звечан (Zvétchan) е посочено като село с 15 домакинства с 68 жители българи.[1]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ („Свети Димитър“) е от 1891 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Звечан е населявано от 190 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Звечан е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Звечан има 38 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дзвечан има 240 българи патриаршисти сърбомани.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Звечан като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 70 жители македонци.[8]
Личности
редактиране- Родени в Звечан
Божидар Видоески (1920 – 1998), лингвист от Северна Македония.
Литература
редактиране- Видоески, Божидар. Звечан (Общеславянский лингвистический атлас 97). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 679 – 685.
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
