Здравко Недков
български литературен критик
Здравко Тодоров Недков е български литературен критик.
| Здравко Недков | |
| български литературен критик | |
| Роден |
21 октомври 1942 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
Биография
редактиранеРоден е на 21 октомври 1942 г. в с. Липница. Завършва гимназия в Оряхово (1960) и славянска филология в Софийския университет (1967).[1]
Референт в Съюза на българските писатели (1968). Завеждащ отдел „Критика“ във вестник „Пулс“ (1969–1973). Редактор в списание „Пламък“ (1973–1980) и в списание „Съвременник“.[1]
Носител на наградата „Атанас Далчев“ (2006).[2]
Библиография
редактиране- „Творчески светове. Литературно-критически статии“. София: Народна младеж, 1975
- „Писатели и книги“. София: Български писател, 1981
- „Последен свидетел. Разкази“. София: Народна младеж, 1988
- „Реализация на метафората: Записки без дата“. София: Захарий Стоянов, 2002
- „Нека времето говори”. Сливен: Обнова, 2008
Източници
редактиране- ↑ а б Цветанка Атанасова, „Недков, Здравко“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 248.
- ↑ Николай Искров, „За трети път награда „Атанас Далчев“, в. „Сега“, 28 юни 2006 г.
- ↑ „Почина Здравко Недков“, literaturensviat.com.
Външни препратки
редактиране- От и за Здравко Недков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Здравко Недков в сп. „Литературна мисъл“
- „Искам да ме помнят и след смъртта ми!“ (за Дневника на Ане Франк) Архив на оригинала от 2016-03-31 в Wayback Machine., сп. „Простори“, април 2005