Липница (област Враца)

Липница
	Липница Координати: 43°35′14.2″ с. ш. 23°49′02.43″ и. д. / 43.58728° с. ш. 23.817343° и. д. Липница
Общи данни
Население	668 души (15 септември 2022 г.); 25,7 души/km²
Землище	26,012 km²
Надм. височина	68 m
Пощ. код	3352
Тел. код	091672
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	43774
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Мизия; Валя Берчева; (ГЕРБ)
Кметство; – кмет	Липница; Румен Шопов; (независим)

Лѝпница е село в Северозападна България. Намира се в община Мизия, област Враца.

Вижте пояснителната страница за други значения на Липница.

ГеографияРедактиране

Село Липница е разположено в Дунавската равнина. Намира се в Северозападна България, община Мизия, област Враца. Граничи със селата Крушовица, Галиче, Алтимир и Ботево.

През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът.

Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.

Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]

През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.^[3]

КметовеРедактиране

Списък на Кметовете на с.Липница, малко след Освобождението на България, до наши дни.

• Ангел Димитров, 1896-1902, 1904-1909

• Христо Петров, 1902-1904

• Горан Динчов, 1909-1911 (Председател на тричленната комисия и длъжностно лице по гражданско състояние на общината, заедно с Вълчо Христов и Савчо Каменов.)

•Вълчо Христов, 1911-1913, 1918-1919

•Цано Диков, 1913-1914

•Иванчо Радулов, 1914-1917

•През 1918г. - Иванчо Радулов, Вълчо Христов и Димитър Беличков

•През 1920г. - Цеко Маринов и Георги Тудоров

•Георги Тудоров, 1920-1921

•Иван Донов/Чуков/, 1921-1922

•Марин Христов, 1922-1923

•Горан П. Серчов, 1923-1924

•Недко Цолов, 1924-1925

•Христо Петров, 1925-1926

•Вълчо Дилчов, 1926-1928

•Дико Вълчев, 1928-1930

•Иванчо Коцов, 1930-1931

•Върбан Тодоров, 1931-1932

•През 1932-1933, Георги Д. Заев и Никола Христов Николчов

•Рачо Татарлиев(от гр.Тетевен), 1933-1934

•Тодор Наков(от гр.Враца), 1934-1939

•От 1939г, Георги Пенчев Ралчев(от с.Добролево) кмет на с.Липница, до 09.09.1944, оставил заедно със С.Наков и Татарлиев, не лоши спомени в селото.

•През 1944г., Георги Михайлов и Цеко Дечев

•Цеко Дечев, 1944-1945

•Петър Тудоров, 1945-1946

•Христо Йорданов, 1946-1947, Последен кмет за онова време.

•През 1948г. Никола Василев - Първият председател на ИК на Общинският Съвет на 22.03.1948г.

•Христо Цолов, 1948-1949

•Спас Камалдански, 1949-1955

•Мико Йотов, 1955-1958

•Никола Георгиев(от с.Ботево), 1958-1965

•Марин Наплатарски, 1965-1970 - Отново е въведена кметстката институция.

•Христо Марков, 1970-1975

•Марин Наплатарски, 1975-1977

•Христо Христов, 1977-1991

•През 1991г. Тодор Христов - Председател на временната оправа.

•Георги Белински, 1991-1994

•Иван Милев, 1994-1999

•Румен Шопов, 1999-2001

•Румен Шопов, 2001-2003

•Румен Шопов, 2003-2007

•Румен Шопов, 2007-2011

•Румен Шопов, 2011-2015

•Румен Шопов, 2015-2019

•Румен Шопов, 2019-

Забележка:

След Деветнадесето майският преврат през 1934г., когато Конституцията е суспендирана, а партиите разтурени до 09.09.1944г., кметовете се назначават от областните управители, с изискването да са юристи.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Съборът на село Липница е през предпоследните събота и неделя на месец юни.
В покрайнините на селото се намира до неотдавна Гърбавият мост – останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над триста-годишна история и е част от мемориалния комплекс „Ботев път“, обявен през 1993 година за групов исторически паметник на културата от национално значение. Мостът е занемарен и отново се разрушава.
На около 200 метра на юг от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 година, който включва паметник и скривалище, пред които има парк.
Като цяло културният живот на населението е изключително беден, но все пак има читалище, библиотека, „Клуб на пенсионера“ и самодеен състав, изълняващ народни песни.

В 1936 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев,^[4] а иконостасът на храма е на дебърските майстори от рода Филипови.^[5]

Интересни фактиРедактиране

В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото.
В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците.
Друго интересно за селото е, че в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година.
В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора.
Училището и църквата в селото са затворени.
Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.

Външни препраткиРедактиране

Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Лехчево и региона
Богдан Николов „От Искър до Огоста“

БележкиРедактиране

↑ www.grao.bg.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.

[груев-3] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.

[Карта_на_времето-4] Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

[Василиев_250-5] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]