Зинаида Шарко

Зинаида Шарко
	Зинаида Шарко
руско-съветска театрална и филмова актриса
Родена	14 май 1929 г. Ростов на Дон, СССР
Починала	4 август 2016 г. (87 г.) Санкт Петербург, Русия
Погребана	Санкт Петербург, Русия
Националност	СССР,; Русия
Учила в	Руски държавен институт по сценични изкуства
Работила	актьор
Актьорска кариера
Активност	1947 – 2009
Награди	;
Семейство
Съпруг	Игор Владимиров (1953 – 1960); Сергей Юрски (1961 – 1968)
Деца	1
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Зинаида Шарко в Общомедия

Зинаида Шарко е руско-съветска театрална и филмова актриса. В продължение на няколко десетилетия е една от водещите актриси на Болшой драматичен театър „Максим Горки“. Тя е удостоена със званието „Народен артист на РСФСР“ (1980) и е лауреат на Международната награда „Станиславски“ „за принос в театралното изкуство“ (1997).

Биография и творчество редактиране

Зинаида Максимовна Шарко е родена на 14 май 1929 г. в Ростов на Дон, РСФСР, СССР, военно семейство. По-късно семейството се премества в Чебоксари. В училище, в предвоенните години, е увлечена от самодейните театрални представления, а след началото на Великата отечествена война участва в концерти за ранени в болници с детския ансамбъл за песни и танци ня Чебоксарския дом на пионерите. За тези около 900 концерти е наградена с медала „За доблестен труд във Великата отечествена война“.

През 1947 г. завършва със златен медал от 1-во женско училище в Чебоксари. Следва в Ленинградския театрален институт при режисьора и педагог Борис Зон и учи заедно с акрисата Ема Попова.

През 1950 г. е на практика в турне на Ленинградския регионален театър, което ѝ помага да бъде оценена от водещите театрални драматурзи, включително от Николай Павлович Акимов, който я кани за участие в Санкт Петербургския академичен театър „Ленсовет“. Играе в театър „Ленсовет“ в периода 1952 – 1956 г. изпълнявайки комедийни персожажи, за които е оценена високо от критиката.

През февруари 1956 г. преминава в Болшой драматичен театър „Максим Горки“ (сега Болшой драматичен театър „Георгий Товстоногов“) под ръководството на театралния режисьор Георгий Товстоногов. В края на година дебютира в комедията „Когато акацията цъфти“. Заради таланта си бързо става една от водещите акриси в театъра, особено в пиесата „Три сестри“. През 70-те години Шарко постепенно преминава към възрастови роли и не толкова поради възрастта, а поради сюжета на пиесите и новопостъпилите актьори.

След смъртта на Товстоногов през 1989 г. и настъпилите впоследствие политико-икономически промени в страната работата на театъра е затруднена и нейните участия намаляват.

През 2014 г. са публикувани нейните спомени в мемориалната книга „Моите лични данни“.

Актрисата има два брака – с актьора и ражисьор Игор Владимиров в периода 1953 – 1960 г., с когото имат син, и със актьора Сергей Юрски в периода 1961 – 1968 г.

Зинаида Шарко умира след продължително боледуване на 4 август 2016 г. в Санкт Петербург, Русия.

Театрални роли редактиране

Театър „Ленсовет“ редактиране

1952 „Пролет в Москва“ от В. Гусев
1953 „Невъзможно е да се живее иначе“ от А. Софронов
1953 „Любов в зората“ от Дж. Галан
1953 „Без назоваване на фамилии“ от В. Минко
1953 „Европейска хроника“ от А. Н. Арбузов
1953 „Добра песен“ от П. Коут
1954 „Дуел“ по А. Чехов; продукция от Н. Брамли
1955 „До следващия път“ от А. Гладков
1955 „Европейска хроника“ от А. Н. Арбузов
1956 „Само истината“ от Жан-Пол Сартр

Болшой драматичен театър „Максим Горки“ редактиране

1956 „Когато акацията цъфти“ от Н. Г. Винников
1957 „Езоп („Лисицата и гроздето“)“ от Г. Фигейредо
1957 „Достигаев и други“ от Максим Горки
1957 „Когато сърцето изгаря“, по романа „От другата страна“ на В. П. Кийн
1957 „В търсене на радост“ от В. С. Розов
1958 „Неограничените“ на Н. Й. Вирта
1959 „Пет вечери“ от А. М. Володин
1959 „Варварите“ от Максим Горки
1959 „Иркутска история“ от А. Н. Арбузов
1960 „Вярвам в теб“ от В. Н. Коростилев
1961 „Тези, които не са навеждали глави“ от Н. Дъглас, Г. Смит
1961 „Четвъртият“ от К. М. Симонов
1961 „Моята старша сестра“ от А. М. Володин
1962 „Божествената комедия“ от И. В. Сток
1962 „Снежната кралица“ от Е. Л. Шварц
1963 „Преди вечеря“ от В. С. Розов
1963 „Кариерата на Артуро Уи“ от Бертолд. Брехт
1964 „Още веднъж за любовта“ от Е. Радзински
1965 „Три сестри“ от Антон Чехов
1965 „Римска комедия“ от Л. Зорин
1966 „Идиот“ по Фьодор Достоевски
1966 „Колко години, колко зими!“ от В. Панов
1966 „Традиционна колекция“ от В. Розов
1967 „Истината! Нищо освен истината!“ от Д. Н. Аля
1969 „Крал Хенри IV“ от Уилям Шекспир
1969 „От вечер до обяд“ от В. С. Розов
1971 „Валентин и Валентин“ от М. М. Рощин
1974 „Котки и мишки“ от И. Еркен
1974 „Три торби с плевелна пшеница“ от В. Ф. Тендряков
1976 „Летни жители“ от Максим Горки
1976 „Фантатиевските фантазии“ от А. Соколова
1977 „Последен срок“ от Валентин Распутин
1978 „Жестоки намерения“ от А. Н. Арбузов
1978 „Телевизионни смущения“ от К. Сакони
1979 „Нашият град“ от Т. Уайлдър
1982 „Чичо Ваня“ от А. Чехов
1982 „Мащеха Саманишвили“ от Д. Кладиашвили
1983 „Катедра“ от В. В. Врублевская
1984 „Прагът“ от А. А. Дударев
1987 „Жана“ от А. Л. Галина
1992 „Благородното гнездо“ от Иван Тургенев
1992 „Истинският запад“ от Сам Шепърд
1996 „Антигона“ от Дж. Ануи
1997 „Кадрила“ от В. П. Гуркин
2005 „Квартетът“ от Р. Харууд
2009 „Котки и мишки“ от И. Еркен

Филмография редактиране

1954 Мы с вами где-то встречались – пощенска служителка (епизод)
1956 Дорога правды – епизод
1956 Старик Хоттабыч – продавачка на сладолед (епизод)
1957 Рядом с нами – телеграфистка (епизод)
1957 Счастье в витрине (епизод)
1966 Театральные встречи в БДТ в Москве – тв филм
1971 Долгие проводы – Евгения Василевна Устинова
1974 День приёма по личным вопросам – Софя Михайловна
1975 Полковник в отставке – Анастасия Петровна
1975 Чужие письма – Ангелина Григоревна Егорова
1976 Любовь с первого взгляда – епизод
1976 Всегда со мною… – Нина Романовна
1977 Собака на сене – Анарда
1977 Нос – щтаб-офицер Подточина
1977 Прыжок с крыши – баба на Ксюша, съседка
1978 Случайные пассажиры – Камелия Николаевна
1979 Осенняя история – Надежда Романовна, инспектор ГорОНО
1979 Сегодня и завтра – санитарен лекар
1979 Фантазии Фарятьева – майка
1980 Сергей Иванович уходит на пенсию – Ксения
1982 Пространство для манёвра – Анна Аркадевна
1982 Формула памяти – Вера Алексеевна Светлова
1983 Уникум – майка на Павлик
1985 Я тебя помню – Ася, майка на Ким и Марат
1986 БДТ 30 лет спустя – тв филм
1988 Полёт птицы – Ираида Степановна
1990 Короткая игра – майка на Валерия Дякова
1991 Арифметика убийства – Варвара Петровна
1992 Ангелы в раю
1992 Рин. Легенда об иконе – Аполония, игуменка
1993 Кинфия
1997 Цирк сгорел, и клоуны разбежались – Зоя Василевна
1998 Сочинение ко Дню Победы – Нина
1999 Агент национальной безопасности – Людмила Григоревна Петрашкул
2000 Бандитский Петербург. Фильм 2. Адвокат – баба Дуся
2000 Луной был полон сад – Вера Андреевна
2001 Механическая сюита – майка на Плюгановски
2003 Театральный роман – Настася Ивановна Колдибаева
2003 Русские амазонки 2 – Олга Сергеевна
2003 Линии судьбы – баба Нюра
2004 Дурная привычка – леля Клава
2005 Дунечка – баба на Дунечка
2005 Пари – Татяна Алексеевна Кузина
2006 Печальный марафон – документален
2007 Сонька – Золотая Ручка – Манка Портовая
2009 Дилер – Ефросиния Семоновна
2013 За кефиром

Източници редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шарко, Зинаида Максимовна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.