Зип диск
Зип дискове е възприетото на български име за сменяемите носители на информация, чиято търговска марка е „Iomega Zip“ на фирма Iomega. Носителите имат същия принцип като дискетните устройства или твърдите дискове, т.е. битовете се записват по магнитен начин на въртящ се сменяем диск.[1]
Вътрешните зип устройства се свързват чрез АТА (паралелен) интерфейс и се произвеждат като OEM-версии на различни производители (IBM, Dell). Външните устройства могат да се свържат чрез USB, паралелния порт или чрез SCSI-интерфейса на компютъра. Външните устройства имат превключвател за на идентификационния номер на SCSI-устройството и за завършване на SCSI-веригата.
Първите устройства имат капацитет 100 мегабайга, следват 250 MB и 750 MB, като устройствата със 750 MB четат 100 MB дискове, но не пишат върху тях.
С навлизането на CD-ROM и на флаш-паметта използването на зип диска залязва, като след 2000 г. все по-рядко да се използват. За упадъка още допринася и лошата представа за разрушаване на носителя и устройството едновременно при наличието на замърсени глави.