Зицо фон Шварцбург

Гюнтер Зицо фон Лойтенберг/Шварцбург (на немски: Günther Sizzo von Leutenberg; Günther Sizzo Fürst zu Schwarzburg-Rudolstadt; Günther Sizzo Prinz von Schwarzburg; * 3 юни 1860, Рудолщат; † 24 март 1926, Гросхартау) от фамилията Шварцбург, е принц на Лойтенберг, от 1896 г. принц на Шварцбург-Рудолщат, от 1910 г. принц на Шварцбург, княз на Шварцбург, граф на Хонщайн, господар на Арнщат, Зондерсхаузен, Лойтенберг, Бланкенбург и шеф на рода (1925 – 1926). Той е наследник на княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат (1852 – 1925), който е последният регент на двете княжества до Ноемврийската революция 1918 г. и абдикира на 22 ноември 1918 г.

Зицо фон Шварцбург
Günther Sizzo von Leutenberg
княз на Шварцбург-Рудолщат
Sizzo von Schwarzburg.jpg
Роден
Починал
24 март 1926 г. (65 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия
Семейство
РодДом Шварцбург
БащаФридрих Гюнтер (Шварцбург-Рудолщат)
СъпругаАлександра фон Анхалт (25 януари 1897)
Зицо фон Шварцбург в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Рицарското имение Гросхартау

Той е син на княз Фридрих Гюнтер фон Шварцбург-Рудолщат (1793 – 1867) и втората му съпруга (морг.) принцеса Хелена фон Анхалт, графиня фон Рейна (1835 – 1860), дъщеря на Георг фон Анхалт-Десау (1796 – 1865) и Тереза Емма фон Ердмансдорф, графиня фон Рейна (1807 – 1848).[1]

Баща му дава при раждането му през 1860 г. титлата „принц фон Лойтенберг“ и умира, когато той е на седем години. Чичо му Алберт (1798 – 1869) поема управлението на княжеството на 28 юни 1867 г. след смъртта на баща му. Той умира след две години и през 1869 г. синът му Георг Алберт (1838 – 1890) става 9. княз на Шварцбург-Рудолщат.

През 1880 г. Зицо фон Лойтенберг започва военна служба в Курфюрство Саксония, на 29 март 1881 г. става лейтенант. Той трябва да напусне и през октомври 1892 г. отива в Хартхау. На 2 юни 1896 г. той се нарича „принц фон Шварцбург“.

След смъртта на княз Георг Алберт през 1890 г. братовчед му Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат (1852 – 1925) става регент и е наследен от Зицо фон Шварцбург. След смъртта на Гюнтер Виктор на 16 април 1925 г. в дворец Зондерсхаузен, Зицо става шеф на цялата фамилия Шварцбург с (неофициална) титла „княз“. Княгиня става обаче Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург (1871 – 1951), вдовицата и единствена наследница на Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат. Започва наследствен конфликт между нея и Зицо.

Гюнтер Зицо фон Лойтенберг/Шварцбург умира на 65 години на 24 март 1926 г. в Гросхартау и е погребан там в парка. Като шеф на фамилията следва единственият му син принц Фридрих Гюнтер фон Шварцбург. През 1942 г. последната княгиня фон Шварцбург обаче осиновява принц Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург, най-малкият син на нейния брат Улрих Георг фон Шьонбург-Валденбург. През 1945 г. обаче тя е национализирана.

ФамилияРедактиране

Гюнтер Зицо фон Лойтенберг се жени на 25 януари 1897 г. в Десау за принцеса Александра Тереза Мария фон Анхалт-Десау (* 4 април 1868; † 26 август 1958, Шветцинген), дъщеря на княз Фридрих I фон Анхалт (1831 – 1904) и принцеса Антоанета фон Саксония-Алтенбург (1838 – 1908). Те имат децата:[2][3][4]

ЛитератураРедактиране

  • Die Fürsten von Schwarzburg-Rudolstadt, Thüringer Landesmuseum Heidecksburg, Rudolstadt 1997 2001), ISBN 3-910013-27-9
  • „Sizzo Prinz von Schwarzburg“ Dr. Max Oberbreyer(Rudolstadt 1909)
  • Enno Bünz: Schönburg, Herren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401
  • Jens Henkel, Lutz Unbehaun, Frank Esche, Horst Fleischer: Die Fürsten von Schwarzburg-Rudolstadt, (Broschiert – 1997)
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. III 564.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 162.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. II 305

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране