Зицо III (Шварцбург-Кефернбург)

Зицо III
	граф на Шварцбург и Кефернбург
Роден	1093 г.
Починал	19 юни 1160 г. (67 г.)
Семейство
Баща	Гюнтер I фон Шварцбург
Деца	Хайнрих I фон Шварцбург; Гюнтер II (Шварцбург-Кефернбург)
	Зицо III в Общомедия

Зицо III фон Шварцбург-Кефернбург (на немски: Sizzo III von Schwarzburg-Kevernburg, Syzzo; * ок. 1093; † 19 юни 1160) e граф на Шварцбург и от 1141 г. също граф на Кефернбург. Той е основател на фамилията Дом Шварцбург.

Произход и управление редактиране

Той е единствен син на граф Гюнтер I фон Шварцбург (1060 – 1109) и на Мехтхилд от Киев (* 1075), дъщеря на княз Ярополк Изяслявич († 1087) и Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде († 1140, наследничка на Байхлинген), дъщеря на маркграф Ото I фон Ваймар († 1067). Според други историци баща му е граф Зицо II (1080 – 1160), син на Гюнтер I фон Шварцбург.^[1]

Зицо III е първият, който е наречен „граф фон Шварцбург“, споменат като свидетел в документ на архиепископа на Майнц Адалберт I фон Саарбрюкен през 1123 г.^[2]

Зицо III притежава Кевернбург (днес замък Кефернбург) югоизточно от Арнщат и дворец Шварцбург. Той купува също замък Грайфенщайн в Бланкенбург. През 1143 г. Зицо III подарява при Алтенберген един цистерциански манастир. Против това основаване протестира епископа на Наумбург Удо I и изсискава неговото преместване. От него става тогава манастир Георгентал.

През 1157 г. Зицо III тръгва с Щауфените против Полша.

Фамилия редактиране

Зицо III се жени за Гизела фон Берг († 20 март 1142), вер. дъщеря на Адолф II (или на Адолф III), граф на Берг. Те имат децата:^[3]^[4]^[5]

Мехтхилд († 1192), омъжена за граф Адолф II фон Шауенбург и Холщайн († 1164)
Гизела, сгодена сл. 1126 г. за Фридрих V фон Путелендорф, пфалцграф на Саксония († 1179), епископ на Прага (1169 – 1179)
Хайнрих I (* ок 1130, † 1184), женен за дъщеря на граф Херман II фон Винценбург
Гюнтер II (* ок. 1135, † сл. 1197), женен за Гертруд († 1191), дъщеря на маркграф Конрад I от Майсен

Литература редактиране

Immo Eberl: Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft. In: Thüringen im Mittelalter: Die Schwarzburger. Thüringer Landesmuseum Heidecksburg, Rudolstadt 1995, ISBN 3-910013-16-3.
Eberl Immo: "Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft.", S. 113 – 118
Kurt Hermann: Die Erbteilungen im Hause Schwarzburg. Halle 1919.
Johann Christian August Junghans: Geschichte der schwarzburgischen Regenten, Leipzig 1821 E-Text
Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 157