Злокучене (област Пазарджик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Злокучене.
Злокучене е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
| Злокучене | |
.png) | |
 Кметство Злокучене | |
  Злокучене  Злокучене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1099 души[1] (15 март 2024 г.) 414 души/km² |
| Землище | 2,652 km² |
| Надм. височина | 231 m |
| Пощ. код | 4491 |
| Тел. код | 03561 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 31214 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
| Кметство – кмет | Злокучене Асен Беков (ДПС) |
| Злокучене в Общомедия | |
География редактиране
Селото е част от община Септември и се намира в близост до река Марица.
Символи редактиране
Герб редактиране
Блазон: златно, лазурна назъбена основа, от която излиза изправено черно куче, оковано в червено, наляво.
Автор на герба е Йован Йоновски, по идея на Александър Алексиев, от Българското хералдическо и вексилоложко общество. Художник е Елеонора Хаджиниколова.
Гербът е „говорещ”, като фигурите му представят преданието за възникването на селото и на неговото име.
Кучето, обърнато наляво, означава името на селото;
Назъбената палисада представя река Марица като разделител и обединител на селото;
Златното: богатство на духа и на добродетели;
Лазурното: великодушие, честност, вярност;
Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.[2][3]
История редактиране
В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година, съставен от кадията на Пазарджик, са отбелязани двама джелепкешани в село Изла куче - Юрук Пир Али, син на Тимур и Абдуррахман Дур Али.[4]
Галерия редактиране
-
Дворът на църквата -
Начално училище
„Св. св. Кирил и Методий“ -
Сградата на пощата -
Мостът по Републикански път III-8402 над река Марица
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Герб на село Злокучене, община Септември
- ↑ Злокучене си има герб - със зло куче
- ↑ Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 83.
