Септември (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Община Септември се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

Септември (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Пазарджик
Площ349.37 km²
Население26 412 души
Адм. центърСептември
Брой селища15
Сайтseptemvri.bg
Управление
КметВаска Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Общ. съвет21 съветници
Септември (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в западната и централната част на област Пазарджик. С площта си от 349,372 km2 заема 5-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 7,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е твърде разнообразен, от средно планински до равнинен, като територията ѝ попада в пределите на три главни физикогеографски области на България: Западните Родопи, Ихтиманска Средна гора и Горнотракийската низина.

Южните части на общината са планински, като тук се простират крайните северни части на два западнородопски рида: Районът на северозапад от Чепинския пролом се заема от северните склонове на рида Алабак, на който северните склонове обърнати към Горнотракийската низина и източни склонове обърнати към долината на Чепинска река са много стръмни. В него, на границата с община Велинград се издига връх Милеви скали 1593,5 m, максималната височина на община Септември. На югоизток от долината на Чепинска река се простират крайните северозападни части на рида Къркария. На границата с община Ракитово и община Пазарджик се намира най-високата му точка – връх Калчиш 1475 m.

В северозападната част на община Септември се простират крайните югоизточни разклонения на средногорския рид Ветрен (Еледжик), част от Ихтиманска Средна гора. На границата с община Костенец, северно от автомагистрала Тракия е най-високата му точка (в пределите на община Септември) връх Камилата 1118,5 m.

Близо половината от територията на община Септември се заема от крайните западни части на Горнотракийската низина и тук в коритото на река Марица, източно от село Ковачево се намира нейната най-ниска точка – 217 m н.в.

От запад на изток, на протежение от около 15 – 16 km протича река Марица с част от горното си течение. Източно от село Злокучене в нея отдясно се влива Чепинска река, като в пределите на общината тя протича със своите последни 15 – 16 km.

Изградени са няколко микроязовира – „Ветрен“, „Карабунар“, „Славовица“ и „Семчиново“, чийто води се използват за напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро.

Неоценимо богатство за общината са термоминералните извори в околностите на селата Варвара и Ветрен дол с температура на водата над 72 °C. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.

Климатът на общината е преходно-континентален в равнинните части и с планинско влияние по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна. Средната годишна температура е 12,2 °C, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 °C. Общата годишна сума на валежите е 564 mm/km2 при средна за областта 550 mm/km2. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Почвите са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено-житни (пшеница, царевица, ръж, ечемик), трайни насаждения (лозя и овошки), зеленчукови и технически култури (тютюн).

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 25 794 100.00
Българи 19 734 76,51
Турци 841 3,26
Цигани 2646 10,26
Други 43 0.17
Не се самоопределят 84 0,33
Не отговорили 2446 9,48

Населени места

редактиране

Общината има 15 населени места – 2 града и 13 села, с общо население 21 795 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Септември, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бошуля 687 13,978 Карабунар 1195 25,487
Варвара 1912 27,931 Ковачево 1740 13,328
Ветрен 2712 64,545 Лозен 848 11,978
Ветрен дол 1425 23,649 Елли дере Семчиново 1819 27,595
Виноградец 1212 38,690 Кара Мусал Септември 6202 22,454 Гара Саран бей, Гара Сараньово, Гара Септември
Горно Вършило 39 31,928 Сърт харман Симеоновец 806 18,173 Саитово
Долно Вършило 5 - Дере харман, в землището на село Горно Вършило Славовица 318 26,984
Злокучене 875 2,652 Злакучене ОБЩО 21795 349,3721 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

редактиране
  • През 1902 г. се обединяват селата Ешикашлии (Шейх аслъ) и Урджулар (Орджуларе) в едно ново населено място – село Лозен[3];
  • През 1934 г. са преименувани:
село Елли дере на село Ветрен дол[4];
село Кара Мусал на село Виноградец[4];
гарово селище Гара Саран бей на гарово селище Гара Сараньово[4];
село Сърт харман на село Горно Вършило[4];
село Дере харман на село Долно Вършило[4];
село Саитово на село Симеоновец[4];
  • През 1949 г. е преименувано гарово селище Гара Сараньово на гарово селище Гара Септември[5];
преименувано е село Саран бей (Сараньово) на село Септември;
  • През 1950 г. се заличава село Септември и го присъединява като квартал на гарово селище Гара Септември[6];
признава се гарово селище Гара Септември за село Гара Септември;

Транспорт

редактиране

През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,1 km:

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 април 2016. (на английски)
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Указ № 104/обн. 25.03.1902 г.
  4. а б в г д е МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.
  5. Указ № 949/обн. 08.12.1949 г.
  6. Указ № 80/обн. 17.02.1950 г.
  7. Указ № 546/обн. 15.09.1964 г.
  8. Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.
  9. Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г.
  10. Указ № 117/06.04.1998 г.
  11. Реш. МС № 254/обн. 29.04.2003 г.

Източници

редактиране

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Официален сайт на община Септември