Змиеок гущер

вид влечуго

Змиеокият гущер (Ophisops elegans) е вид гущер от семейството на същинските гущери.

Змиеок гущер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Гущерови (Lacertidae)
род:Змиеоки гущери (Ophisops)
вид:Змиеок гущер (O. elegans)
Научно наименование
Змиеок гущер в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

редактиране

Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен-на дължина достига 15 см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му.

Разпространение и местообитания

редактиране

Разпространен е от северозападните части на Индия до южните и източни части на Средиземноморието. Среща се в Пакистан, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ливан, Израел, в Кавказкия регион (Азърбайджан, Армения, Грузия), Турция, Кипър, Западна и Източна Тракия и островите в Егейско море, в Египет, Либия и Алжир.

В България се среща подвидът O. e. ehrenbergii, който е открит в няколко находища в Източните Родопи – при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек.

Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност.

Поведение

редактиране

Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10 mm. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.

Източници

редактиране
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  1. Ophisops elegans (Ménétries, 1832). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Змиеок гущер. Посетен на 19 февруари 2012

Външни препратки

редактиране