Манетон

Манетон
	древногръцки историк
Роден	3-ти век пр.н.е.
Починал	неизв.
Религия	Религия в Древен Египет
Научна дейност
Област	История

Манетон (на старогръцки: Μανέθων; на латински: Manetho), по-точно Манетон от Себенит, е древноегипетски историк и жрец от град Себенит в Нилската делта, живял при управлението на елинистическата династия на Птолемеите, в края на IV – първата половина на III век пр.н.е.

Той създава първата периодизация на историята на Древен Египет – по династии. В нея се открояват 6 основни периода – Ранно царство, Старо царство, Средно царство, Владичество на хиксосите, Ново царство и Късен Египет. Запазени са фрагменти от тази периодизация, която се използва и до днес.

Животът на МанетоРедактиране

Нашите познания за личният живот на Мането са несигурни, но могат да се направят три твърдения с голяма вероятност. Те засягат родното му място, жречеството в Хелиополис и дейността му във въвеждането на култа към Серапис. Името Мането, често изписано Μανέθων, е обяснено като означаващо „истината на Тот“, който е известен жрец от времето на XIX династия. Описан още като „първи свещеник на истината на Тот“ Според едно изследване, от коптски името би могло да означава „младоженец“ или „пастир“, както и „кон“, но думата изглежда не се среща другаде като собствено име.^[1]

ЗначениеРедактиране

Сред съвременниците на древните египтяни, които са писали на гръцки, жрецът Мането заема уникално място.

Той е един от първите автори-египтяни, писали на старогръцки език (през трети век пр. Хр.). Историографски уникален с историческия подход в текстовете, свързани с него. Важна тема в съчиненията на Мането е и религията на Древен Египет. Неговите творби, в оригиналния си вид, щяха да имат най-висока важност и стойност за нас сега, но няма намерен папирус или друг цялостен текст с автентично авторство. За Мането и неговите писания днес знаем от откъслечни и често изкривени цитати, съхранявани главно от Йосиф Флавий и от християнските хронографи Африкан и Евсевий, с изолирани пасажи в Плутарх, Теофил, Елиан, Порфирий, Диоген Лаерций, Теодорит, Схолии на Платон и др.

Египетската история от Мането е била използвана за специални цели. Например от евреите, когато са се впускали в полемика срещу египтяните или за да докажат своята изключителна древност. Религиозните писания от Мането са известни главно чрез препратки в трактата на Плутарх „За Изида и Озирис“.

Мането СвидасРедактиране

Под името Мането Суда изглежда разграничава двама писатели:

Мането от Мендес в Египет, главен жрец, който пише за направата на кифи^[2]
Мането от Диосполис или Себенит. „Трактат за физическите доктрини“, „Apotelesmatica“ (Астрологични влияния), в стихове от хекзаметър и други астрологични произведения.

Осем произведения са приписани на Мането:

„История на Египет“
„Книгата на Сотис“
„Свещената книга“
„Въплъщение на физическите доктрини“
„На фестивалите“
„Древен ритуал и религия“
„За направата на Кифи“
„Критики на Херодот“

ИзточнициРедактиране

↑ Waddell, W. G.. Manetho: History of Egypt and Other Works. Loeb Classical Library No. 350, Manetho: History of Egypt and Other Works. ISBN ISBN 10: 0674993853.
↑ Кифи е латинизирано от гръцки κυ̑φι за древноегипетско „кап-т“, тамян, от „кап“, да ухае, да кади, да нагрявам, да гори, да запаля. Коренът на думата съществува и в индоевропейските езици с подобно значение, като на санскрит (kapi) „тамян“, гръцки καπνός „дим“ и латински пара.

[1] Waddell, W. G.. Manetho: History of Egypt and Other Works. Loeb Classical Library No. 350, Manetho: History of Egypt and Other Works. ISBN ISBN 10: 0674993853.

[2] Кифи е латинизирано от гръцки κυ̑φι за древноегипетско „кап-т“, тамян, от „кап“, да ухае, да кади, да нагрявам, да гори, да запаля. Коренът на думата съществува и в индоевропейските езици с подобно значение, като на санскрит (kapi) „тамян“, гръцки καπνός „дим“ и латински пара.

[1]

[2]