Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.

Зързе (на македонска литературна норма: Зрзе) е село в община Долнени на Северна Македония.

Зързе
Зрзе
— село —
„Свето Преображение Христово“
„Свето Преображение Христово“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5167° с. ш. 21.3531° и. д.
Зързе
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 653 m
Население 64 души (2002)
Пощенски код 7505
Зързе в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.

ИсторияРедактиране

В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Зързе

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008