Зързенски манастир
Зързенският или Зързевският манастир „Преображение Христово“, наричан и „Свети Спас“[1][2] (на македонска литературна норма: Зрзенски манастир), е средновековен православен манастир край село Зързе, Северна Македония. Манастирът се намира на 25 километра северозападно от град Прилеп, на 1000 метра надморска височина в подножието на планинския масив Даутица. В наши дни той е част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[3][4][5]
| Зързенски манастир Зрзенски манастир | |
 изглед | |
 Местоположение в Долнени | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Зързе |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилепско |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ |
| Зързенски манастир в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеМестността Кале или Свети Спас се намира на 1,2 km северозападно от Зързе. Представлява малка тераса на планинските склонове, на 220-250 m над границата на полето (1020 m надморска височина). Източният и югоизточният ръб са отвесни скали, докато на запад терасата граничи с широка седловина, след което височината се вдига. В средата на терасата блика силен извор, който е дава възможност за живот на хора в миналото.[5]
История
редактиранеАнтичност
редактиранеПрез Късната античност около терасата е изграден каменен зид с мазилка. Правоъгълната оградена площ с размери 150 х 120 m (1,5 ha) е служила на околните пастири за убежище, а след това и за постоянно обиталище - укрепено селище. В източната част в VI век е построена раннохристиянска църква, чиято фрагментирана мраморна украса се открива и до днес. Повечето монети, намерени в този район, датират от края на IV, V и VI век.[6]
Средновековие
редактиранеПрез Късното средновековие терасата отново е обитавана. Върху руините на старата базилика, в средата на XIV век[6] при Стефан Душан монахът Герман построява нова църква „Свето Преображение Господне“ или „Свети Спас“.[7] както свидетелства надписът, разположен отвън над входа на южната стена.[8] Около църквата са изградени съпътстващи манастирски сгради: конаци , хамбари и други стопански помещения. Старата стена е реставрирана. Северната стена, иззидана с мазилка, е запазена и до днес на височина до 3 m. Ограденото пространство, което заема 1,5 ha, е служило предимно за нуждите на манастира: за настаняване на служителите, манастирските хора със семействата им и добитък, но е служило и за убежище, на което навежда и името Свети Спас. Често в края на XIV век в околностите кръстосват турски отряди, които сеят опустошение.[9]
След смъртта на Крали Марко през 1395 година османците овладяват тези краища. Манастирът е лишен от имотите и привилегиите си и започва да се руши. Но от многобройните записи и надписи, запазени в църквата „Свети Спас“ се вижда се, че животът на храма продължава постоянно.[9]
Описание
редактиранеМанастирът има две големи църкви - „Свето Преображение Господне“ от XIV и „Св. св. Петър и Павел“ от XVII век.[8] Освен това, към него принадлежат и по-малките „Свети Илия“ и „Свети Никола“. Към манастирския комплекс принадлежат и кулата на камбанарията, конаци и различни помощни сгради.[8] Остатъците от стари градежи показват, че площта на манастира е била много по-голяма в миналото и той е имал много повече сгради. Цялото простраство е било обхванато в единна фортификацонна система на високи и масивни стени и отбранителни кули, от които днес са запазени остатъци.[8] Манастирът е епископска катедра на секретаря на Светия архиерейски синод на Македонската православна църква епископ Климент Хераклейски.[8]
„Преображение Господне“
редактиране
В църквата „Преображение Господне“ има редки икони и фрески. Една от тях е иконата „Исус Христос“, изработена в 1393 година от зографа митрополит Йоан, а другата „Богородица Пелагонитиса“, дело на зографа йеромонах Макарий, изработена в 1422 година, е едно от най-впечатляващите дела на средновековието. Двете икони, едната монументална, другата по-лирична, са в стила на византийската традиция и със стилистичните и иконографските си аспекти са изключително ценни.[10]
-
„Исус Христос“, 1393-1394 -
„Богородица Пелагонитиса“, 1421–1422
„Св. св. Петър и Павел“
редактиране„Свети Никола“
редактиранеСелската църква „Свети Никола“ в Зързе е метох на манастира. Построена е вероятно в XIV век и няколко пъти е достроявана и изписвана.
Бележки
редактиране- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 444-445.
- ↑ Филов, Богдан. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916“, съставител Петър Петров, София, 1993, стр. 168-171.
- ↑ Преспанско-пелагониска епархија // МПЦ. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ Манастир Зрзе // Macedonium. Посетен на 13 май 2014 г.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 259.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 260.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 444-445.
- ↑ а б в г д Манастир „Свето Преображение“, село Зрзе // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 261.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 25 февруари 2014 г.