Отваря главното меню

Иван Йончев Снегаров (изписване до 1945 година Иванъ Йончевъ Снѣгаровъ) е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.

Иван Снегаров
български историк

Роден
Починал

Образование Цариградска българска духовна семинария
Научна дейност
Област История

БиографияРедактиране

Снегров е роден на 12 октомври (30 септември стар стил) 1883 година в град Охрид. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, следва в Цариградската духовна семинария (1900 – 1906), след което е учител в Енидже Вардар и писар в Българската екзархия в Цариград (1906 – 1907). През 1908 – 1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен „кандидат на богословските науки“ за дисертацията си „История на Охридската архиепископия“.

След Междусъюзническата война в 1913 година, Снегаров е сред основните двигатели на опита за уния на новоснования Национален съюз.

През 1912 – 1926 година е учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и други. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951 – 1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920 – 1923). Член-учредител е на Македонския научен институт[1] и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924 – 1943).

Македония (Солун, Охридската книжовна школа, Скопската епархия и други) стои в центъра на научните интереси на Иван Снегаров. Неговият капитален труд е История на „Охридската архиепископия“, С. 1924. Многобройните му трудове засягат житията на Климент Римски, Климент Охридски, българския патриарх Йоаким I, цар Симеон I, българското Възраждане и много други теми.

Иван Снегаров прави много научни командировки и открития. Огромният му научен архив се пази в Архива на БАН.

В края на 1959 година Снегаров потвърждава пред сътрудника на УДБ-а Коста Балабанов, че той, неговите родители и роднини, както и всички останали охридчани, винаги са се чувствали българи.[2]

ЛитератураРедактиране

Статия на Соня Зафирова в: Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. III, София 2003, ISBN 954-430-943-8, с. 687 – 691

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  2. Доклад на Коста Балабанов от 26 януари 1960 г., с. 6, взет от сайта www.kvf.org.mk на 7.08.2012 г. (според друго донесение на Балабанов, Снегаров зявил „...старите охридчани винаги сме се чувствали българи“ – Доклад на Балабанов от 15 юли 1960 г., с. 2)