Институт по рибарство и аквакултури

(пренасочване от ИРА Пловдив)

Институтът по рибарство и аквакултури в Пловдив е държавен научен институт – изследователски център в областта на сладководното рибовъдство, звено на Селскостопанската академия.

Институт по рибарство и аквакултури
Institute of fisheries and aquaculture
Сградата на Института по рибарство и аквакултури
Основан1952 г.
ВидДържавен
ФинансиранеНЦАН
Директорпроф. Таня Хубенова
МестоположениеПловдив, България
ЧленствоNACEE
Сайтwww.ira-plovdiv.bg
42.1877° с. ш. 24.7501° и. д.
Местоположение в България Пловдив

Исторически бележки

редактиране

Институтът по рибарство и аквакултури – Пловдив е създаден с Постановление №906 на МС от 24.11.1952 г. под името „Научен рибностопански институт по сладките води“ към Министерството на доставките и хранителната промишленост. След редица структурни промени, от 2007 г. с Постановление №373 от 29.12.2006 г. на МС се обособява неговата самостоятелност в рамките на НЦАН, МЗП, под името Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив, с предмет на дейност: „научна, приложна и обслужваща дейност в областта на рибовъдството“. Институтът е водещ изследователски център в областта на сладководното рибовъдство в България. През повече от половинвековното му съществуване, независимо от неговия статут, научните сътрудници са работили в много и различни направления по рибовъдството, ихтиологията, хидробиологията, хидрохимията.

Области на изследвания

редактиране

Основните направления, които характерезират дейността на Института са следните:

  • Интродуция и аклиматизация на ценни стопански видове риби.
  • Племенноселекционна и развъдно-подобрителна дейност.
  • Поддържане на маточни стада от 9 вида риби и един вид сладководни раци.
  • Разработване на научно-производствените параметри на поликултурното отглеждане на риби.
  • Интегрирано и органично рибовъдство.
  • Индустриално рибовъдство (отглеждане на риба в садки).
  • Повишаване на естествената рибопродуктивност в топловодните водоеми.
  • Размножаване и отглеждане на деликатесни видове риби: сом, лин, щука, езерен рак и др.
  • Комплексни физико-химични и хидробиологични изследвания на водоеми (басейни и язовири), използвани за рибовъдни цели.
  • Характеристика, зависимости и възможности за управление на екологичните параметри в топловоден тип басейни.
  • Ефективни фуражи и хранене.
  • Разработване и физиологично изпитване на рецептури и гранулирани фуражи за различни видове и възрасти риби, в т.ч. и профилактично лечебни гранули.
  • Методи за профилактика и лечение на стопански ценни видове риби.
  • Физиология, биохимия и имунология на рибите.

Приоритетни изследвания

редактиране

Научноизследователската дейност на Института понастоящем е съобразена със стратегията за развитие на подотрасъла, начертана в Националната програма и планът за действие в областта на рибарството и аквакултурите за периода: 2007 – 2013 година. Тя е насочена към разработване на:

  • Комплексни мерки за повишаване на качеството на продуктите от риба и други водни организми.
  • Оценка на стопанските качества и репродуктивния потенциал на различните риби и други водни организми.
  • Интродукция и аклиматизация на различните хидробионти.
  • Усъвършенстване на съществуващи биотехнологии в аквакултурата.
  • Разработване на нови схеми за контролирано размножаване с помощта на синтетични хормонални препарати.
  • Разнообразяване на продукцията чрез въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи.
  • Изпитване на нови лекарствени препарати и разработване на комплексни схеми за профилактика и лечение на най-разпространените заболявания по рибите в България.
  • Определяне на трофичността и оценка на естествената рибопродуктивност на вътрешни водоеми, използвани за рибностопанска дейност и др.
 
Басейн за отглеждане на риба

Експериментални бази

редактиране

Изследователската дейност се провежда в лабораторни условия и в двете експериментални бази на института. Института разполага с пет лаборатории по: хидробиология, хидрохимия, селекция и репродукция, биохимия на месото и фуражите и болести по рибите, 3 бази (една в Пловдив и две в Три водици), с 54 басейна с различна големина от 2 до 140 дка, обхващащи общо 750 дка водна площ и един риболюпилен комплекс за изкуствено размножаване на стопански видове риби. Експерименталните басейни позволяват да се отработят различни технологични елементи на сладководната аквакултура, отглеждане на личинки и зарибителен материал за задоволяване нуждите на фермерите в страната и региона.

Международни контакти

редактиране

През последните 10 години в ИРА Пловдив се утвърди като традиция провеждането на всеки две години, на международна научна конференция, отразяваща актуалните проблеми в областта на рибарството и аквакултурата в страната и Европа. От 2004 г. ИРА, Пловдив е член на NACEE[неработеща препратка] (Мрежа от научноизследователски центрове в Централна и Източна Европа). Основната мисия на организацията е да съдейства сферата на изследвания и развитие в областта на рибарството и аквакултурите в Централна и Източна Европа да се интегрира с европейското изследователско пространство. Традиционно е ежегодното му участие в международната изложба AGRA.

Научен колектив

редактиране

Секция „Аквакултури“

редактиране

Ст.н.с II ст. д-р Т. Хубенова – зам. директор, секретар на научния съвет, завеждащ секция; ст.н.с. д-р Ангел Зайков; сн. с. I ст. д-р Р. Атанасова; н. с. II ст. д-р П. Василева; н. с. III ст. И. Илиев; н.с. III ст. И. Писков.

Секция „Водна екология“

редактиране

ст.н. с. II ст. д-р Л. Хаджиниколова – директор на Института, завеждащ секция; н. с. I ст. д-р Л. Николова; н. с. II ст. К. Дочин; н. с. II ст. Д. Терзийски; н. с. II ст. А. Стоева.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране