Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Богданов.

Иван Богданов е български писател, юрист, историк, архивист и библиограф.

Иван Богданов
Роден 3 май 1910 г.
Починал 6 август 1992 г. (82 г.)
Професия адвокат, писател на свободна практика
Националност Флаг на България България
Жанр романизирана биография, пътепис, очерк, рецензия, речник, енциклопедия
Деца Богдан Богданов

Съдържание

БиографияРедактиране

Иван Генчев Богданов е роден на 3 май 1910 г. в гр. Търново. През 1929 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1936 г. право в Софийския университет. Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946–1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. След 1947 г., когато му се забранява да публикува каквото и да е, Иван Богданов работи като адвокат и по този начин изхранва семейството си. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 г. издава политическата си книга „Между примирието и мира“, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 г.

Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.

Умира на 6 август 1992 г.

ПризнаниеРедактиране

На 17 май 2010 г. департамент „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.[1], [2] В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.[3]

БиблиографияРедактиране

Информацията подлежи на допълване.

Романизирани биографииРедактиране

  • Климент Охридски. София, 1967.
  • Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр.
    • Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр.
  • Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр.
  • Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972.
  • Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр.
    • Авицена. 2 изд., София, 1977.
  • Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр.
  • Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр.
    • Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр.
  • Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр.
  • Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр.
  • Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр.
  • Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр.
  • Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.

История, краезнаниеРедактиране

  • Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр.
  • Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница "Т. Т. Драгиевъ" и с-ие, 1940, 24стр.
  • Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947.
  • Спътници на първенците. София, 1960.
  • Забравени реалисти. София, 1960.
  • Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961.
  • Жанровото многообразие на литературата. София, 1962.
  • Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962.
  • От наблюдение към творчество. София, 1963.
  • Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964.
  • Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр.
  • И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965.
  • Критика и антикритика: Литературни въпроси. София: Народна просвета, 1967, 309 с.
  • Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр.
  • Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр.
  • Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр.
  • По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр.
  • Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр.
  • Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр.
  • Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр.
  • Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр.
  • Веда Словена и нашето време. София, 1991.
  • За критическия дух. Критика и публицистика. 1945-1946. Съставители: Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-166-4

Речници, справочна литератураРедактиране

  • Речник на българските псевдоними. София, 1961.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989.
  • Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр.
  • Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр.
    • Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр.
    • Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878–1944 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2016, 471 стр.
  • Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр.
  • Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр.
  • Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр.
  • Архивология. София: НБУ, 2014. Съставители: Стефка Петкова и Иван Звънчаров, 753 стр. (ISBN 9789545358029)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране