Отваря главното меню

Иван Василиевич Болдин (на руски: Иван Васильевич Болдин) e съветски военачалник, генерал-полковник, сражавал се в Първата и Втората световна война. Участва в Беларуската стратегическа отбранителна операция, битката за Москва и др.

Иван Болдин
Информация
Звание генерал-полковник
Служба 1914 – 1965
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
(1914 - 1917)
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Калинински военен окръг
50-та армия,
Източносибирски военен окръг
Войни Първа световна война,
Втора световна война
Битки Беларуска операция (1941)
Отличия Орден „Ленин“,
Орден „Червено знаме“ и др.

Живял 3 август 1892 - 30 август 1976 г.
Роден
Починал
28 март 1965 г. (72 г.)

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 3 август (15 август стар стил) 1892 г. в село Високая (сега в Инсарски район на Република Мордовия). На военна служба е от 1914 г. и участва в Първата световна война като старши подофицер.

През 1917 г. е избран за член на полковия и дивизионния войнишки комитет. След демобилизацията през 1918 г. Болдин става председател на Изпълнителния комитет на Инсарски уезд, а от януари до октомври 1919 г. също така е член на Изпълнителния комитет на Пензенска губерния.

По време на Гражданската война в Русия през октомври 1919 г. влиза в редиците на РККА. Участва в боевете на Западния фронт, командва рота, батальон, а от 1920 г. - стрелкови полк.

През 1923 г., след края на Гражданската война, Болдин завършва курсовете „Изстрел“, курсовете за усъвършенстване на висшия команден състав към Военната академия „Фрунзе“ (през 1926 и 1930 г.) и самата Военната академия (1936).

От ноември 1923 г. командва стрелкови полк, а от октомври 1926 г. е помощник-командир на стрелкова дивизия.

От юли 1928 до юни 1929 г. е командир на 19-та стрелкова дивизия [1], а от май 1930 г. работи като преподавател във Военно-политическата академия на РККА.

В периода от април 1931 до декември 1934 г. е командир и военен комисар на 53-та пугачовска дивизия. От 1937 г. е командир на 18-та стрелкова дивизия. През 1938 г. е назначен за командир на 17-ти стрелкови корпус. От август същата година е командващ войските на току-що създадения Калинински военен окръг.

През септември 1939 г., по време на похода на съветските войски в Западна Белорусия, командва конно-механизирана група (КМГ). Назначен е за командващ войските на Одеския военен окръг. През юни 1940 г. е назначен за командващ 9-я армия от Южния фронт и след военен поход е отново командващ войските на окръга.

От септември 1940 г. е първи заместник-командващ войските на Западния специален военен окръг и на тази длъжност посреща началото на Великата Отечествена война.

В края на юни 1941 г., по време на Белоруската стратегическа отбранителна операция, оглавява предадената под негово командване конно-механизирана група, в състав 4 танкови и 2 механизирани дивизии, кавалерийски корпус и отделен гаубичен полк. Задачата на групата е да нанесе контраудар, като обкръжи и унищожи германските войски в района на Гродно - Меркин.

„... нито една от съветските танкови армии, завършили през 1945 г. „разгрома на фашисткия звяр в леговището му", не е имала и половината от количеството бронетехника, което бе предоставено в разпореждане на генерал Болдин през юни 1941 година!
Цялата тази гигантска стоманена армада бе длъжна да прегази пет пехотни дивизии на Вермахта... Защото реално в утрото на 24 юни в района на планирания контраудар на КМГ на Болдин се намираха само 2 пехотни дивизии {на Вермахта} от 20-ти армейски корпус, а 3 дивизии от 8-ми армейски корпус вече бяха форсирали река Неман и настъпваха в полосата от Гродно до Друскининкай в общ направление към град Лида, придвижвайки се на изток по 3 почти паралелни маршрута.“
[2]

Съветските части обаче са разгромени, а остатъците им са обкръжени в района на Бялисток. Едва след 1 мес. Болдин, заедно с малка част от войските, успява да излезе от обкръжението. Голяма част от командирите на формированията на групата загиват или попадат в плен.

От октомври 1941 г. той командва 19-та армия, а от ноември същата година до февруари 1945 г. - 50-та армия. През април 1945 г. Болдин е назначен за заместник-командващ 3-ти украински фронт.

След края на войната командва армия, войските на Източносибирския военен окръг (от март 1951 до април 1953), а от октомври 1953 до май 1958 е първи заместник-командващ войските на Кавказкия военен окръг.

От 1958 г. Болдин е в групата генерални инспектори към Министерството на отбраната на СССР. Умира в Киев на 28 март 1965 г.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

СъчиненияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Болдин, Иван Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.