Иван Голев (лекар)

български лекар

Иван М. Голев е български лекар и просветен деец от Македония.

Иван Голев
български лекар
Роден
около 1870 г.
Починал
НаградиЗа военна заслуга

Биография редактиране

Иван Голев е роден през 1869[1] или 1870 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и учителства няколко години. През 1899 година завършва медицина в Нанси, Франция.[2]

Започва да работи на частна практика в Скопие и Щип,[2] като лекува и четници на ВМОРО като Александър Малинков.[3] През януари 1901 година е назначен за български лекар в Сяр и същевременно като извънреден учител преподава „популярна медицина“ и хигиена в Педагогическото училище в града. В края на 1903 година местните гърци, с интриги и чрез местната турска власт, го премахват от този пост. Няколко месеца работи в Битоля, след което е интерниран в родния му Щип, където работи до 1907 година. След това е околийски лекар в Горна Джумая до 1911 година. От тогава насетне работи като лекар в Българските държавни железници. Участва в Първата световна война като запасен санитарен подпоручик, началник на отделение в 1-ва запасна болница при 7-а пехотна дивизия. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“, V степен.[4]

През 1934 година е член на Щипското благотворително братство.[5]

Умира на 28 февруари 1945 година. Има син Кирил, зъболекар завършил в Германия.[2]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  2. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия, 1870 – 1913 г., ИК „Гутенберг“, 2009, с.124 – 125.
  3. Известия на Института за история, том 25, БАН, 1981, с. 257
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118 – 119
  5. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 616.