Български държавни железници
Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД (известен и със съкращението БДЖ) е държавно предприятие в България, най-големият железопътен оператор в страната. От 13 август 2023 г. негов изпълнителен директор е Георги Друмев.
Холдинг „Българска държавна железница“ | |
---|---|
![]() | |
![]() Електрически мотрисни влакове Сименс Дезиро на Централна гара Пловдив, 2017 г. | |
Тип | държавно предприятие |
Индустрия | 49.10. Пътнически железопътен транспорт, междуселищен |
Основаване | 1 август 1888 г. |
Седалище | София, България |
Служители | 17 867 |
Услуги | пътнически/товарни превози |
Собственик | държавна собственост |
Уебсайт | www.bdz.bg |
Холдинг „Българска държавна железница“ в Общомедия |
Общи данни редактиране
До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[1]
От 1990-те години БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност:
- 67% по-малък брой превозени пътници,
- 70% по-малко пътникокилометри,
- 68% по-малко количество на превозените товари и
- 63% по-малко тонкилометри.[2]
История редактиране
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км, като същата година в гр. Русе е открит и първият Локомотивен и вагонен завод (ЛВЗ Русе), който в периода между 2011 и 2020 година е ликвидиран. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.октомври.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1.юли.1923 г. – Александрово – Видин.[4]), а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.
През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)—Нова Загора—Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.
Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).
През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.[5]
Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.
В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.
Железопътен парк редактиране
Българските държавни железници разполагат със 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).
Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.
Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за извазване на тежки товарни влакове, както и за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най-мощните дизел-електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицираните линии в България са от серия 07. Мощността им е 2205 kW.
Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през декември 2020 г. от „Сименс Мобилити“ 15 броя електрически локомотиви серия 80 с максимална мощност/скорост (5600 kW/160 km/h), които носят имената на български владетели.
Влакове редактиране
Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:
- бърз влак със задължителна резервация (БВЗР, RБВ);
- бърз влак (БВ);
- пътнически влак (ПВ)
- крайградски пътнически влак (КПВ) и
- международен бърз влак (МБВ).
Бързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.
Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:
- БВЗР „Златни пясъци“ 2601/2602 София – Варна – София през Горна Оряховица;
- БВЗР „Чайка“ 3601/3602 София – Бургас – София през Карлово;
- БВЗР „Слънчев Бряг“ 8601/8602 София – Бургас – София през Пловдив;
- БВЗР „Син Дунав“ 4611/4612 Русе – София – Русе.
През 2017 г. (от 1 юли 2017 г.) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-а ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР „Слънчев Бряг“, който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Ellok – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21 – 50 (второкласен купеен), 10 – 50 (първокласен купеен) и 84 – 97 (вагон – бистро) (Виж „Фотогалерия“).
Бележки редактиране
- ↑ БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
- ↑ Димитров, Велико. Социална функция и успех // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 26 юни 2007.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 75 – 76.
- ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Брусарци, 2014 г. В PDF формат на електронен носител – CD, с. 423 – 424; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. В. Търново, 2016, с. 424 – 425; Архив на държавните железници и пристанища в България. Кн. І. София, 1928, с. 45 – 46; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1926/1927 г. София, 1928, с. 3, 8; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1930/1931 г. София, 1932, с. 5 – 6; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1931/1932 г. София, 1933, с. 5, 10; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1932/1933 г. (1 април 1932 – 31 март 1933). София, 1934, с. 5, 12; Статистически годишник на Български държавни железници и пристанища за финансовата 1940 г. (1 януари – 31 декември 1940 г.). Част І. София, 1942, с 6; Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи. София, 1979, с. 278; Държавен вестник № 277/12.ІІІ.1923 г., с. 1 – Закон за разширение и подобрение на железопътната мрежа и на пристанищата и за построяване на марки морски и дунавски пристанища и скели.
- ↑ Българските държавни железници днес // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.[неработеща препратка]
Фотогалерия редактиране
-
46 219.2 с RБВ 8611 „Слънчев Бряг“ на гара Чирпан в първия си ден от новия си график за 150 km/h – 1 юли 2017 г.
-
46 221.8 с RБВ 8612 „Слънчев Бряг“ на гара Чирпан – 5 август 2017 г.
-
75 006.7 + 77 009.9 начело на ПВ 16106 „Юндола“ Добринище – Септември, минути преди да замине от гара Добринище, 4 септември 2016 г. На тази дата е отбелязана 100–годишнината от раждането на идеята за построяване на ЖП линия No. 16 (Родопската теснолинейка) и 90 години от реализацията ѝ в пълната дължина на трасето. За целта влакове 16103/16106 „Юндола“ бяха с празничен състав от 12 теснолинейни вагона, водени от два локомотива. Реализирана бе специална празнична програма както във влака, така и по гарите от маршрута. Празненството беше организирано на доброволни начала от гражданско сдружение „За теснолинейката“. В пътуването се включиха около 400 души от цялата страна.
-
44 105.5 с пътнически влак 40102 Стара Загора – Горна Оряховица и Siemens Taurus 1116 073 – 8 със специален влак за тест на основно ремонтираната 8-а ЖП линия в участъка Стара Загора – Бургас, с максимална скорост от 160 km/h. Гара Стара Загора – 31 март 2017 г.
-
46 211.9 с бърз влак 1621 София – Свиленград, минути преди да замине от Централна ЖП гара Пловдив – 11 април 2017 г.
-
3 x Siemens Desiro DMU; От ляво надясно:10 007/10 008 с КПВ 82208 Пловдив – Карлово; 10 016/10 015 с КПВ 81204 Пловдив – Панагюрище; 10 028/10 027 с КПВ 18206 Пловдив – Пещера, съотв. на 6-и, 4-ти и 3-ти челни коловози на Централна ЖП гара Пловдив – 16 май 2017 г.
-
Влак на БДЖ – „Товарни превози“ ЕООД (BDZ Cargo) – ДТВ 80602 с локомотив 46 026.1 на гара Чирпан – 13 август 2017 г.