Български държавни железници

Холдинг „Българска държавна железница“
	Електрически мотрисни влакове Сименс Дезиро на Централна гара Пловдив, 2017 г.
Тип	държавно предприятие
Индустрия	49.10. Пътнически железопътен транспорт, междуселищен
Основаване	1 август 1888 г.
Седалище	София, България
Служители	17 867
Услуги	пътнически/товарни превози
Собственик	държавна собственост
Уебсайт	www.bdz.bg
	Холдинг „Българска държавна железница“ в Общомедия

Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД (известен и със съкращението БДЖ) е държавно предприятие в България, най-големият железопътен оператор в страната. От 13 август 2023 г. негов изпълнителен директор е Георги Друмев.

Общи данни редактиране

До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.^[1]

От 1990-те години БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност:

67% по-малък брой превозени пътници,
70% по-малко пътникокилометри,
68% по-малко количество на превозените товари и
63% по-малко тонкилометри.^[2]

История редактиране

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.^[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км, като същата година в гр. Русе е открит и първият Локомотивен и вагонен завод (ЛВЗ Русе), който в периода между 2011 и 2020 година е ликвидиран. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.октомври.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1.юли.1923 г. – Александрово – Видин.^[4]), а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)—Нова Загора—Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София.^[5]

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

Железопътен парк редактиране

Основна статия: Списък на подвижния състав на БДЖ

Българските държавни железници разполагат със 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.

Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за извазване на тежки товарни влакове, както и за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най-мощните дизел-електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицираните линии в България са от серия 07. Мощността им е 2205 kW.

Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през декември 2020 г. от „Сименс Мобилити“ 15 броя електрически локомотиви серия 80 с максимална мощност/скорост (5600 kW/160 km/h), които носят имената на български владетели.

Влакове редактиране

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:

бърз влак със задължителна резервация (БВЗР, RБВ);
бърз влак (БВ);
пътнически влак (ПВ)
крайградски пътнически влак (КПВ) и
международен бърз влак (МБВ).

Бързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.

Основна статия: Бърз влак със задължителна резервация на БДЖ

Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:

БВЗР „Златни пясъци“ 2601/2602 София – Варна – София през Горна Оряховица;
БВЗР „Чайка“ 3601/3602 София – Бургас – София през Карлово;
БВЗР „Слънчев Бряг“ 8601/8602 София – Бургас – София през Пловдив;
БВЗР „Син Дунав“ 4611/4612 Русе – София – Русе.

През 2017 г. (от 1 юли 2017 г.) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-а ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР „Слънчев Бряг“, който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Ellok – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21 – 50 (второкласен купеен), 10 – 50 (първокласен купеен) и 84 – 97 (вагон – бистро) (Виж „Фотогалерия“).

Бележки редактиране

↑ БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
↑ Димитров, Велико. Социална функция и успех // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 26 юни 2007.
↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 75 – 76.
↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Брусарци, 2014 г. В PDF формат на електронен носител – CD, с. 423 – 424; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. В. Търново, 2016, с. 424 – 425; Архив на държавните железници и пристанища в България. Кн. І. София, 1928, с. 45 – 46; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1926/1927 г. София, 1928, с. 3, 8; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1930/1931 г. София, 1932, с. 5 – 6; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1931/1932 г. София, 1933, с. 5, 10; Статистически сведения за Български държавни железници и пристанища през финансовата 1932/1933 г. (1 април 1932 – 31 март 1933). София, 1934, с. 5, 12; Статистически годишник на Български държавни железници и пристанища за финансовата 1940 г. (1 януари – 31 декември 1940 г.). Част І. София, 1942, с 6; Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи. София, 1979, с. 278; Държавен вестник № 277/12.ІІІ.1923 г., с. 1 – Закон за разширение и подобрение на железопътната мрежа и на пристанищата и за построяване на марки морски и дунавски пристанища и скели.
↑ Българските държавни железници днес // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.^{[неработеща препратка]}

Фотогалерия редактиране

46 219.2 с RБВ 8611 „Слънчев Бряг“ на гара Чирпан в първия си ден от новия си график за 150 km/h – 1 юли 2017 г.
46 221.8 с RБВ 8612 „Слънчев Бряг“ на гара Чирпан – 5 август 2017 г.
75 006.7 + 77 009.9 начело на ПВ 16106 „Юндола“ Добринище – Септември, минути преди да замине от гара Добринище, 4 септември 2016 г. На тази дата е отбелязана 100–годишнината от раждането на идеята за построяване на ЖП линия No. 16 (Родопската теснолинейка) и 90 години от реализацията ѝ в пълната дължина на трасето. За целта влакове 16103/16106 „Юндола“ бяха с празничен състав от 12 теснолинейни вагона, водени от два локомотива. Реализирана бе специална празнична програма както във влака, така и по гарите от маршрута. Празненството беше организирано на доброволни начала от гражданско сдружение „За теснолинейката“. В пътуването се включиха около 400 души от цялата страна.
44 105.5 с пътнически влак 40102 Стара Загора – Горна Оряховица и Siemens Taurus 1116 073 – 8 със специален влак за тест на основно ремонтираната 8-а ЖП линия в участъка Стара Загора – Бургас, с максимална скорост от 160 km/h. Гара Стара Загора – 31 март 2017 г.
46 211.9 с бърз влак 1621 София – Свиленград, минути преди да замине от Централна ЖП гара Пловдив – 11 април 2017 г.
3 x Siemens Desiro DMU; От ляво надясно:10 007/10 008 с КПВ 82208 Пловдив – Карлово; 10 016/10 015 с КПВ 81204 Пловдив – Панагюрище; 10 028/10 027 с КПВ 18206 Пловдив – Пещера, съотв. на 6-и, 4-ти и 3-ти челни коловози на Централна ЖП гара Пловдив – 16 май 2017 г.
Влак на БДЖ – „Товарни превози“ ЕООД (BDZ Cargo) – ДТВ 80602 с локомотив 46 026.1 на гара Чирпан – 13 август 2017 г.