Уикипедия

Иван Желев

български богослов и политик

Иван Желев Димитров е български богослов и политик.

Иван Желев
български богослов и политик
Роден
Учил вБогословски факултет на СУ

Биография редактиране

Завършва Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (тогава интернирана в Черепиш, Врачанско), Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и класическа филология в Софийския университет. Преподавател по Свещено Писание на Новия Завет и класически езици в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Гърция и Германия.

Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим, преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет (2000 – 2003). През 1997 – 1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския университет, Германия. Пенсионира се от 1 октомври 2012 г. и работи на доброволни начала в гражданския сектор, включително и в редакционния екип на независимия православен портал „Двери на православието“ (dveri.bg).

Дълги години е редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на списание „Духовна култура“. От 2002 до 2008 г. е директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет и председател на УС на ефория „Зограф“.

Член на екипа за превод на Библията на български език, член на Богословската комисия при Св. Синод на Българска православна църква, на Дружеството на православните богослови библеисти, на Световния съюз на новозаветните учени (SNTS, първият българин-член), учредител и председател на българското сдружение на библеистите „Библейски колегиум“, основател и председател на Фондация „2000 години Рождество Христово“, основател и председател на УС на Център за проучване на нови религиозни движения, член на ИК на Световната конфедерация на асоциациите на богословските институти (WOCATI = World Conference of Associations of Theological Institutions) и регионален представител за Европа.

Бил е 25 години официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език.

Писмено и говоримо владее руски, гръцки, немски и английски език. Има двама сина и четири внука.

През 2007 г. Любен Дилов-син иска оставката на Иван Желев като директор на Дирекция „Вероизповедания“, тъй като според него той „се меси в делата на Българската православна църква“, когато се обявява срещу продаването на архонтски титли от български висши клирици.

Държавна сигурност редактиране

През юни 2011 г. Комисията за досиетата обявява, че Иван Желев е агент на І и VІ управление на Държавна сигурност под псевдонима „Ангелов“, вербуван през 1973 г.[1][2][3]

Признание и награди редактиране

Награждаван е с ордените на БПЦ „Св. Климент Охридски“ I степен – златен (2003 г.) и „Св. Кирил и Методий“ I степен – златен (2004 г.). Удостоен е с почетната титла doctor honoris causa на Атинския университет (24.11.2008 г.), както и архонт, велик преводач на Цариградската вселенска патриаршия.

Библиография редактиране

  1. „Открити ръкописи в Синай“. – ДК 10/1978, 24 – 27. (ISSN 0324 – 1373)
  2. „Свети Василий Велики като тълкувател“. – ДК 1/1984, 3 – 12. (ISSN 0324 – 1373)
  3. „Смисъл и значение на християнската вяра (етимология, новозаветна екзегеза и богословски анализ)“. – ДК 4/1984, 15 – 22. (ISSN 0324 – 1373)
  4. „Господ Иисус Христос – единствен новозаветен Пастиреначалник и Първосвещеник (екзегетическо изследване)“. – ГДА 30 (1980/1981), С., 1986, 165 – 198.
  5. „Новозаветното учение за Бога – един по същество и троичен по лица“. – ДК 6/1986, 9 – 17. (ISSN 0324 – 1373)
  6. „Гръцка ръкописна служба на мъченик Лазар Български от ХIХ век“. – Във: Актове на Втори конгрес по българистика. С., 1986.
  7. „Животописни сведения за св. Кирил и Методий и техните ученици, почерпени от техните гръцки служби (12-XVIII век)“. – В: Известия на ЦИАИ, т. 4. С., 1987.
  8. „Таинството свещенство според Новия Завет (екзегетическо изследване)“. – ДК 1/1987, с. 27 – 31. (ISSN 0324 – 1373)
  9. „Нов ценен богословски труд (рецензия на книгата: Никополски митрополит Мелетий. Петият вселенски събор – въведение, протоколи, коментари. Атина, 1985, с. 663, на гръцки език)“. – ДК 7/1987, с. 31 – 32. (ISSN 0324 – 1373)
  10. „Нов поглед към Атонските манастири и старобългарската книжнина, съхранявана там“. Рецензия на: Константинос Нихоритис. Атонската книжовна традиция в разпространението на кирило-методиевските извори. Кирилометодиевски студии. Кн. 7. С., 1990. 276 с. – сп. Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХVI (1992), 1, с. 114 – 117.
  11. „Варненски и Преславски митрополит Симеон като член на Светия Синод“. – В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски – духовник и народен будител. Шумен, 1992, с. 40 – 46. (ISBN 81 – 09)
  12. „Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос (екзегетическо изследване на Йоан 17 гл.)“. – ГСУ 2 (н. с.), С., 1995, 87 – 183.
  13. „Да живеем в братска общност (тълкувание на Mат. 18:15 – 20)“. – ДК 3/1995, с. 10 – 14. (ISSN 0324 – 1373)
  14. „Сава Доброплодни и новозаветното тълкуване“. – ДК 6/1995, с. 11 – 17. (ISSN 0324 – 1373)
  15. „История на новозаветното тълкуване. Тълкуване на евангелията през 3 – 11 век“. – ДК 8/1995, с. 1 – 16. (ISSN 0324 – 1373)
  16. „Зографските монаси през последните десетилетия“. – В: Светогорска обител Зограф, I. София, 1995, с. 59 – 64.
  17. Научна рецензия на книгата: Мъдростта на Библията. Сентенции. Кой кой е. Крилати думи и изрази. Съставител Добринка Н. Христова. С., 1997. (ISBN 954-8907-09-7)
  18. „Книгата на книгите“. – В: Мъдростта на Библията. Сентенции. Кой кой е. Крилати думи и изрази. Съставител Добринка Н. Христова. С., 1997, с. 139 – 144. (ISBN 954-8907-09-7)
  19. „Служба на свети Лазар Български“. – ДК 4/1998, с. 1 – 18. (ISSN 0324 – 1373)
  20. „Поклонение и поклонничество (историко-екзегетическо изследване)“. – ДК 5/1998, с. 15 – 27. (ISSN 0324 – 1373)
  21. „Преводи на Новия Завет на български език“. – ДК 1/1999, с. 3 – 9. (ISSN 0324 – 1373)
  22. „Четири гръцки документа от архива на Методий Кусев“. – ДК 2/1999, с. 9 – 16. (ISSN 0324 – 1373)
  23. „Св. Василий Велики и християнската култура“. – В: Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. Изд. Народна култура. С., 1999, с. 3 – 15. (ISBN 954-04-0145-3)
  24. Редактиране на превода и коментарни бележки към беседите. – В: Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. Изд. Народна култура. С., 1999, с. 177 – 207. (ISBN 954-04-0145-3)
  25. „Св. Василий Велики и неговите беседи“. – ДК 1/2000, с. 7 – 13. (ISSN 0324 – 1373)
  26. „Емил Трайчев и Павел Павлов. Тайната на богопознанието (Увод в семантиката и методологията на богословието в светлината на православната традиция). С., 1999, 160 стр.“ – Рецензия в: ДК 1/2000, с. 28 – 29. (ISSN 0324 – 1373)
  27. „Профессор Н. Н. Глубоковски и новозаветното богословие в България“. – ДК 4/2000, с. 3 – 8. (ISSN 0324 – 1373)
  28. „Катедрата по Свещено Писание на Новия Завет (от създаването ѝ до наши дни)“. – ДК 5/2000, 1 – 8. (ISSN 0324 – 1373)
  29. „Халкинската богословска школа и българите в нея“. – В: Юбилеен сборник Митрополит Григорий Доростолски и Червенски. 100 години от блажената му кончина. Велико Търново, 2001, с. 37 – 44. (ISBN 954-775-012-7)
  30. „Поклонничество на прага на времето“. – В: сб. Прагът на времето. Плевен, 2001, с. 30 – 39.
  31. „Християнското поклонничество – теория и практика“. – ДК 3/2001, с. 1 – 11. (ISSN 0324 – 1373)
  32. „Новозаветни апокрифи“. – ДК 8/2001, с. 1 – 8. (ISSN 0324 1373)
  33. „Български църковни общини зад граница“. – Във: сб. Българистика 2001. Доклади от международната работна среща, София, 21 – 22 септември 2001 г., с. 45 – 52. (ISBN 954-8854-09-0)
  34. „Профессор Николай Никанорович Глубоковски – основател на новозаветното богословие в България“. – Във: сб. Бялата емиграция в България. ИК Гутенберг. С., 2001, с. 366 – 371. (ISBN 954-9943-20-8)
  35. „Ръкописи и старопечатни книги на български и други езици от сбирката на патриарх Кирил в библиотеката на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и във фонда на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (съавторство с Митко Лачев)“. – В: Сборник в чест на Кирил Патриарх Български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Пловдив 2001, с. 113 – 121.
  36. „Филокалия – Добротолюбие“. – ДК 11/2001, с. 10 – 13. (ISSN 0324 – 1373)
  37. „Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет“. – ДК 1/2002, с. 3 – 8. (ISSN 0324 – 1373)
  38. Разпространението на Христовото благовестие. Дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст (Тълкувателен обзор на Деян. 9, 11 и 13 – 28 гл.). С., 2003. (ISBN 954-488-074-7)
  39. Редактиране на книгата: Свети Йоан Златоуст. Избрани беседи върху Евангелието според Йоан. С., 2003. (ISBN 954-9700-31-3)
  40. „Старозагорският митрополит Панкратий в междуправославните отношения“. – В: Достойно изпълнен църковен и граждански дълг. Сборник в памет на покойния Старозагорски митрополит Панкратий. Стара Загора, 2003, с. 148 – 153 (ISBN 954-90884-6-4)
  41. „Проблеми и практики във връзка с приложението на Закона за вероизповеданията“. – Във: Вероизповедания и закон. Мониторинг на религиозните свободи в Република България. С., 2004, с. 190 – 200. (ISBN 954-91156-5-8)
  42. „Апокрифът „Молитва на апостол Павел“ от Наг Хаммади“. – В: сб. Богословски размисли. С., 2005, с. 45 – 55. (ISBN 954-8329-67-0)
  43. „Православните богословски школи – общение и свидетелство“. – В: Православието и светът днес (Шести конгрес на висшите православни богословски школи. София, 5 – 10.10.2004 г.). С., 2006, с. 215 – 221 (editio bilingua; английски превод на текста на с. 222 – 227). (ISBN 954-07-2337-X)
  44. „Преводите на Библията на съвременен български език“. – В: Библията в България. Научни конференции ‘2007. Сборник доклади. С., 2007, с. 86 – 97. (ISBN 978-954-8968-43-0)
  45. „Глубоковски „под черта“. – Във: В памет на проф. Николай Никанорович Глубоковски (1863 – 1937). С., 2008, с. 111 – 117. (ISBN 978-954-8329-97-2)
  46. „Priestertum und Dienstamt (Ein Blick auf das Lima-Papier)“. – Das Priestertum in der Einen Kirche. Aschaffenburg 1985, S. 229 – 235.
  47. „Athos – Bulgarien – Russland (Wechselbeziehungen in den Jahrhunderten)“. – Tausend Jahre zwischen Wolga und Rhein. Muenchen 1988, S. 176 – 184.
  48. „Ueber einige Fragen der griechischen Akolouthien der heiligen Kyrill und Method (Lebensbeschreibende Angaben aus den griechischen Akolouthien)“. – Symposium Methodianum. Muenchen 1988, S. 415 – 420.
  49. „Christian Mission Today in a Socialist Country of Yesterday. Impressions from Bulgaria“. – International Review of Mission. Geneva, vol. 317 (July–September 1991), p. 421 – 425. (ISSN 0020 – 8582)
  50. „Oases of Spiritual Life and Witness. The Missionary Work of the Monasteries in Bulgaria“. – You Shall Be My Witnesses. Mission Stories from the Eastern and Oriental Orthodox Churches. Katerini 1993, p. 61 – 65. (ISBN 960-7297-58-X)
  51. „Die Bibelwissenschaft als Disziplin der Orthodoxen Theologie im Kontext der deutschen Universitaet“. – In: Orthodoxes Forum. Zeitschrift des Instituts fuer Orthodoxe Theologie der Universitaet Muenchen. 10. Jahrgang, 1996, Heft 1., SS. 7 – 13. (ISSN 0933 – 8586)
  52. „Bulgarische Uebersetzungen des Neuen Testaments in den letzten zwei Jahrhunderten“. – In: EPITOAUTO. Studies in honour of Petr Pokorny on his sixty-fifth birthday, Praha 1998, SS. 88 – 95. (ISBN 80-902296-0-3)
  53. „Die Kirche als „Haus Gottes“ und „Leib Christi“ in den paulinischen Schriften“. – In: Orthodoxes Forum. Zeitschrift des Instituts fuer Orthodoxe Theologie der Universitaet Muenchen. 13. Jahrgang, 1999, Heft 2., SS.163 – 169.
  54. „The Orthodox Church in Bulgaria Today“. – Greek Orthodox Theological Review. Vol. 45, Nos 1 – 4, 2000, p. 491 – 511. (ISSN 0017 – 3894)
  55. „Das Sakrament des Priestertums nach dem Neuen Testament (exegetische Untersuchung)“. – Herrnhut. Theologische Gespraeche mit der Bulgarischen Orthodoxen Kirche. Studienheft 26. Hermannsburg 2001, S. 250 – 259. (ISBN 3-87546-152-5)
  56. „Moderne Bibeluebersetzungen in den Laendern des „Neuen Europa“. In: Orthodoxe Theologie zwischen Ost und West. Festschrift fuer Prof. Theodor Nikolaou. Frankfurt a. M. 2002, S. 143 – 153.
  57. „La chiesa ortodossa nella societa bulgara contemporanea“. – In: L’Ortodossi nella nuova Europa. Dinamiche storiche e prospettive. Torino 2003, p. 285 – 302. (ISBN 88-7860-177-2)
  58. „Die Bulgarische Orthodoxe Kirche im europaeischen Kontext“. – In: Philia. Eine Zeitschrift fuer Europa. I–II. Frankfurt am Main 2003, S. 162 – 168.
  59. „Invatamantul teologic in Bulgaria“. – In: Anuarul Facultatii de Teologie Ortodoxa – Universitatea din Bucuresti. Bucuresti 2004, p. 297 – 305. (ISBN 973-575-992-6)
  60. „The Legal Settlement of the Relations between the State and Religions in Bulgaria Today“. – In: The Balkans As Reality. Religious Culture, National Security and Ethnic Peace on the Balkans. Sofia 2004, p. 14 – 19. (ISBN 954-91351-3-6)
  61. „Noua lege a cultelor din Bulgaria si Biserica orthodoxa bulgara“. – In: Omagiu profesorului Nicolae V. Dura la 60 de ani. Bucuresti, 2006, p. 1236 – 1238. (ISBN 973-87251-8-6)
  62. „The Schools for Orthodox Theology – Fellowship and Witness“. – In: Orthodoxy and the World Today (Sixth Congress of the Higher Orthodox Schools of Theology, Sofia, 5 – 10.10.2004). (editio bilingua) Sofia, 2006, с. 222 – 227 (български текст на статията на с. 215 – 221). (ISBN 954-07-2337-X)
  63. „Die Orthodoxe Kirche im demokratischen Staat – Laenderfallstudie Bulgarien“. – In: Christen in Europa. Orthodoxes Christentum – ein unterschaetzter Faktor in Europa. epd-Dokumentation 4/2007, S. 13 – 18. (ISSN 1619 – 5809)
  64. „Bulgarian Christianity“. – In: The Blackwell Companion to Eastern Christianity. Edited by Ken Parry. Malden MA, USA 2007, p. 47 – 72. (ISBN 978-0-631-23423-4)
  65. „Legal Settlement of the Relations between the State and Religions in Bulgaria Today“. – In: Legal Aspects of Religious Freedom. International Conference, 15 – 18 септември 2008. Ljubljana 2008, p. 305 – 309.

Източници редактиране

  1. ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 26 април 2015.
  2. ↑ Николчев, Д. „Агентурната дейност на Държавна сигурност в Духовната академия – поглед отвътре“. – Богословска мисъл, кн. 3 – 4, 2011.
  3. ↑ Христо Христов, „Операция „Маратон“. Част 7: Вербуването на Иван Желев – СС „Ангелов“ Архив на оригинала от 2017-08-21 в Wayback Machine., desebg.com, 27 декември 2012 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Желев&oldid=12033762“.