Министерски съвет на България

МС пренасочва насам. За други значения на това съкращение вижте МС (пояснение).

Министерски съвет

Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които са назначени за министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството (за разлика от заместник министрите и всички останали държавни служители, които са били избрани за депутати).

История редактиране

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.[1]

Устройство и правомощия на МС редактиране

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Настояща структура редактиране

В България Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията.

Сто и второто правителство на България управлява от 6 юни 2023 г. Съставът му включва:

Име Област
акад. Николай Денков министър-председател
Мария Габриел министър на външните работи и заместник министър-председател
Асен Василев министър на финансите
Калин Стоянов министър на вътрешните работи
Тодор Тагарев министър на отбраната
Юлиан Попов министър на околната среда и водите
Румен Радев министър на енергетиката
Андрей Цеков министър на регионалното развитие и благоустройството
Кирил Вътев министър на земеделието
Богдан Богданов министър на икономиката
Милена Стойчева министър на иновациите и растежа
Иванка Шалапатова министър на труда и социалната политика
Атанас Славов министър на правосъдието
Христо Хинков министър на здравеопазването
Галин Цоков министър на образованието и науката
Зарица Динкова министър на туризма
Кръстю Кръстев министър на културата
Георги Гвоздейков министър на транспорта
Александър Йоловски министър на електронното управление
Димитър Илиев министър на младежта и спорта

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.

Външни препратки редактиране