Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден е на 4 март 1904 година в София, в учителско семейство. Получава средно образование във Втора Софийска мъжка гимназия, след което продължава образованието си в Софийския университет, където през 1927 година завършва славянска филология. В годините 1925 – 1926 и 1928 – 1930 специализира в Ягелонския университет. Там по покана на Кажимеж Нич води лекторски курс по български език (1929 – 1931)[1]. Също така специализира в Берлин и във Виена (1937 – 1938).[2]

Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.

Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в Софийския университет. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).

Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).

Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).

Награди и отличияРедактиране

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“[3]

ПубликацииРедактиране

МонографииРедактиране

  • Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
  • Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
  • Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
  • Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
  • Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
  • Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
  • Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
  • Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.

РечнициРедактиране

  • Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944, 228 с. (Унив.библ. №281).
  • Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945, 221 с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
    • 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5. изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8. изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд. 1984.
  • Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
    • 2.изд. 1963; 3. изд. 1973.

УчебнициРедактиране

  • Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949, 16 с. (Унив. лит.).
  • Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949, 129 с. (Унив. лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
  • Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949, 158 с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
  • Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972, 164 с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2. изд. 1978.

ПреводиРедактиране

  • Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946, 271 с. (Прев. и: Е. Георгиев.)

БележкиРедактиране

  1. Леков, Иван. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. С., Наука и изкуство, 1983. с. 5.
  2. Лашкова, Лили. За доайена на българската славистика – чл.-кр. проф. Иван Леков – В: Общност и многообразие на славянските езици. Сборник в чест на проф. Иван Леков. С., Академично славистично дружество, 1997. с. 6.
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

ИзточнициРедактиране