Иван Рудников (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) е български писател и поет, автор на литература за деца, юноши и възрастни.

Иван Тодоров
Псевдоним Иван Рудников
Роден 15 септември 1921 г.
Починал 22 декември 2008 г. (87 г.)
Националност българин

БиографияРедактиране

Роден е на 13 или 15 септември 1921[1] в град Фердинанд, дн. Монтана. Получава гимназиално образование във Враца и Видин.[1] През 1944 година завършва Софийския университет със специалност право. Записва се доброволец във Втората световна война и участва в състава на Първа българска армия. По-късно завършва Националната школа за запасни офицери „Христо Ботев“.[2]

В различни етапи от живота си Рудников работи като съдия и адвокат.[1] Редактор е в издателствата „Профиздат“ и „Държавно военно издателство“.[3]

Получава своя псевдоним от чипровския обществен деец Георги Кафеджийски.[4] Иван Рудников е автор на повече от 20 книги за деца и възрастни. Творбите му са преведени в чужбина.[3]

През 2006 година е обявен за почетен гражданин на Монтана, по случай неговата 85-годишнина и приносът му в българската литература.[2]

Женен е и има син.[5] Умира в София през 2008 година.[3]

ТворчествоРедактиране

  • „Конник през пустата“
  • „Птиците пеят за вас“
  • „В името на мира“ (1951)
  • „На широк фронт“ (1953)
  • „Път в живота“ (1953, поеми)
  • „Звезди над Копривщица“ (1962)
  • „Чайки край Китен“ (1964, стихове)
  • „Двамата гуслари“ (1966, приказка)
  • „Разбити бункери“ (1967, стихове)
  • „Скъпоценните камъчета“ (1967, приказка)
  • „Слънце в мансардата“ (1968)
  • „Песента се ражда с утрото“ (1969, стихове)
  • „Весело изворче“ (1970, стихове за деца)
  • „Торба лъжи“ (1971, приказка)
  • „Ержебет“ (1976, поема в стихове)
  • „Жертвоприношение“ (1979)
  • „Искрица от зората“ (1979, стихове)
  • „Космически бездни“ (1979)
  • „Дъщеря на слънцето“ (1983, приказка)
  • „Плашилото с добро сърце“ (1984)
  • „Легенда за Ропотамо“ (1987, приказка)
  • „Бабино ушенце“ (1989, стихове за деца)
  • „Най-свят и вечен“ (1995)
  • „Белоградчишка симфония“ (1996, лирика)
  • „Охридско сияние“ (1998, лирика)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Иван Рудников (Биография). // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Посетен на 15 септември 2011.
  2. а б Поетът Иван Рудников бе награден с почетния знак на Община Монтана. // „Монтана днес“. Посетен на 15 септември 2011.
  3. а б в РУДНИКОВ, Иван (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров). // Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана. Посетен на 15 септември 2011.
  4. Рицарят на честта. // в. „Слово плюс“. Посетен на 15 септември 2011. Архив на оригинала от 2016-03-14 в Wayback Machine.
  5. РУДНИКОВ, Иван Стефанов (13.09.1921). // Знам.bg. Посетен на 15 септември 2011. Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine.