Иван Русев (историк)

български историк
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Русев.

Иван Динев Русев е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките.

Иван Русев
български историк
18 март 2015 г.
Роден
Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вРегионален исторически музей – Сливен
Варненски свободен университет
Икономически университет – Варна
Българска академия на науките

Научната му дейност се фокусира основно върху зараждането и развитието на модерната търговска култура в епохата на Българското възраждане, стопанската история на България, българското културно наследство, възрожденската култура, историята на дипломацията в Черноморския регион (XVIII – XX в.), европейското консулско присъствие в региона, френското стопанско, културно и политическо проникване на Балканите (XVIII – XX в.), историята на Варна (XV – XIX в.) и историята на Сливенско-Котленския край (XV – XIX в.).[1]

Биография

редактиране

Роден е на 29 октомври 1963 г. в Сливен. Завършва история във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода между 1989 г. и 1998 г. работи като уредник в отдел „История на България XV–XIX в.“ на Регионален исторически музей – Сливен. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Производствено-търговски структури в Сливенско-Котелския район през епохата на Възраждането“ (1996 г.) и става първият, защитил докторска степен в историята на Регионален исторически музей – Сливен.[2]

В периода 2000–2009 г. е доцент по история на България във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

През 2009 година започва работа в Икономически университет – Варна, където до 2013 г. е доцент по история на България. През 2012 г. става „доктор на историческите науки“ с дисертация на тема „Търговската модерност на Българското възраждане“. Година по-късно става професор по история на България (Стопанска история) в Икономически университет – Варна.[3]

От 2021 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.[4]

Има специализации и участия в международни научни проекти в Париж, Варшава, Букурещ, Браила и Нант.

Член е на Българския национален комитет по балканистика към Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа. От 2015 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стопанско-исторически изследвания.[5] От 2016 г. - главен редактор на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“. Главен редактор е още на сп. „История“[6] (Издателство „Аз буки“ при МОН) и сп. „Журнал за исторически и археологически изследвания“[7] (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ – Шумен).

Автор е на повече от 20 научни сборника, научнопопулярни издания и книги, над 170 научни студии и статии, 12 монографии, както и на 18 учебника за студенти и ученици, одобрени от Министерството на образованието и науката.

  • Почетен гражданин на Сливен (2019 г.)[8]
  • Индивидуална награда „Варна“ за принос в хуманитарните науки. (2022 г.)
  • Академична награда „Проф. Цани Калянджиев“ на Икономически университет – Варна за високи постижения в науката. (2020 г.)[9]
  • Награда на „Центъра за стопанско-исторически изследвания“ за принос в областта на стопанската история. (2020 г.)
  • Индивидуална награда „Варна“ за принос в обществените науки. (2014 г.)
  • Наградата на Съюза на учените в България (СУБ) за най-добър млад учен в областта на хуманитарните науки. (1999 г.)
  • Награда „Д-р Иван Селимински“ на Община Сливен за принос в историческата наука. (1999 г.)

Библиография

редактиране
  • Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика.[10] Изследване и извори. В. Търново: Издателство „Ровита“, 2015, 743 стр.
  • Кримската война (1853–1856), „Атласът на Наполеон III“ и българските земи. София: „Захари Стоянов“, 2021, 160 стр. (ISBN 978-954-09-1588-3)
  • Висшето търговско училище – Варна (1920–1945) и началото на висшето икономическо образование в България. Варна: „Наука и икономика“, Икономически университет – Варна, 2020, 262 стр. (ISBN 978-954-21-1026-2)
  • Раждането на модерното търговско и счетоводно образование – Европа, Балканите и Българското възраждане. София: ОРКП „Мисъл”, 2008, 176 стр. ISBN 978-954-8128-97-1
  • Манастирската общност Света гора Сливенска и районът й през XII–XVII в. В. Търново: „Фабер“, 2011, 228 стр. ISBN 978-954-400-480-4
  • „Сие да се знае …“. Приписките и църковните текстове като извори за възрожденската история. По новооткрити материали от храмовете на Котленския край. Издателство „Фабер“ – В. Търново, 1999, 232 стр. ISBN 954-9541-37-1
  • Четвърт век в общуване с историческата наука. Опит за равносметка. В. Търново: „Фабер“, 2013, 80 стр. ISBN 978-954-400-965-6
  • “Varna and the Crimean War. The telegraph in the Crimean War,” in The Routledge Handbook of the Crimean War, ed. by C. Badem. London & New York: Routledge, 2021, pp. 303–309; 310–319. ISBN 9780367217723

Източници

редактиране
  1. Център за стопанско-исторически изследвания. Профил на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев
  2. СЛИВНАЛИЯТА ПРОФ. ИВАН РУСЕВ СРЕД НОВОИЗБРАНИТЕ ЧЛЕН – КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН // Sliveninfo. 4.11.2021.
  3. Профил на чл-кор. проф. д.и.н. Иван Русев в сайта на Икономически университет – Варна
  4. Проф. д.и.н. Иван Русев с присъдено научно звание "член-кореспондент" на Българската академия на науките // Икономически университет – Варна. 4.11.2021.
  5. Centre for Economic and History Research (CEHR) - Who We Are
  6. Научно списание "История"
  7. Редакционна колегия на сп. Журнал за исторически и археологически изследвания
  8. Проф. д.и.н. Иван Русев стана почетен гражданин на Сливен // Икономически университет – Варна. 5.11.2019.
  9. Велев, Слав. "Проф. д.и.н. Иван Русев получи награда „Проф. Цани Калянджиев“ за високи постижения в науката" // Информационна агенция Черно Море. 4.10.2020.
  10. Представяне на книгата на проф. Русев „Търговската модерност на българското Възраждане като култура и практика. Изследване и извори“ // Институт за балканистика с център по тракология към БАН.

Външни препратки

редактиране