Иван Русев (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Русев.
По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
Иван Динев Русев е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Иван Русев | |
български историк | |
18 март 2015 г. | |
Роден |
29 октомври 1963 г.
|
---|---|
Учил във | Великотърновски университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Регионален исторически музей – Сливен Варненски свободен университет Икономически университет – Варна Българска академия на науките |
Научната му дейност се фокусира основно върху зараждането и развитието на модерната търговска култура в епохата на Българското възраждане, стопанската история на България, българското културно наследство, възрожденската култура, историята на дипломацията в Черноморския регион (XVIII – XX в.), европейското консулско присъствие в региона, френското стопанско, културно и политическо проникване на Балканите (XVIII – XX в.), историята на Варна (XV – XIX в.) и историята на Сливенско-Котленския край (XV – XIX в.).[1]
Биография
редактиранеРоден е на 29 октомври 1963 г. в Сливен. Завършва история във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода между 1989 г. и 1998 г. работи като уредник в отдел „История на България XV–XIX в.“ на Регионален исторически музей – Сливен. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Производствено-търговски структури в Сливенско-Котелския район през епохата на Възраждането“ (1996 г.) и става първият, защитил докторска степен в историята на Регионален исторически музей – Сливен.[2]
В периода 2000–2009 г. е доцент по история на България във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
През 2009 година започва работа в Икономически университет – Варна, където до 2013 г. е доцент по история на България. През 2012 г. става „доктор на историческите науки“ с дисертация на тема „Търговската модерност на Българското възраждане“. Година по-късно става професор по история на България (Стопанска история) в Икономически университет – Варна.[3]
От 2021 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.[4]
Има специализации и участия в международни научни проекти в Париж, Варшава, Букурещ, Браила и Нант.
Член е на Българския национален комитет по балканистика към Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа. От 2015 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стопанско-исторически изследвания.[5] От 2016 г. - главен редактор на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“. Главен редактор е още на сп. „История“[6] (Издателство „Аз буки“ при МОН) и сп. „Журнал за исторически и археологически изследвания“[7] (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ – Шумен).
Автор е на повече от 20 научни сборника, научнопопулярни издания и книги, над 170 научни студии и статии, 12 монографии, както и на 18 учебника за студенти и ученици, одобрени от Министерството на образованието и науката.
Награди
редактиране- Почетен гражданин на Сливен (2019 г.)[8]
- Индивидуална награда „Варна“ за принос в хуманитарните науки. (2022 г.)
- Академична награда „Проф. Цани Калянджиев“ на Икономически университет – Варна за високи постижения в науката. (2020 г.)[9]
- Награда на „Центъра за стопанско-исторически изследвания“ за принос в областта на стопанската история. (2020 г.)
- Индивидуална награда „Варна“ за принос в обществените науки. (2014 г.)
- Наградата на Съюза на учените в България (СУБ) за най-добър млад учен в областта на хуманитарните науки. (1999 г.)
- Награда „Д-р Иван Селимински“ на Община Сливен за принос в историческата наука. (1999 г.)
Библиография
редактиране- Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика.[10] Изследване и извори. В. Търново: Издателство „Ровита“, 2015, 743 стр.
- Кримската война (1853–1856), „Атласът на Наполеон III“ и българските земи. София: „Захари Стоянов“, 2021, 160 стр. (ISBN 978-954-09-1588-3)
- Висшето търговско училище – Варна (1920–1945) и началото на висшето икономическо образование в България. Варна: „Наука и икономика“, Икономически университет – Варна, 2020, 262 стр. (ISBN 978-954-21-1026-2)
- Раждането на модерното търговско и счетоводно образование – Европа, Балканите и Българското възраждане. София: ОРКП „Мисъл”, 2008, 176 стр. ISBN 978-954-8128-97-1
- Манастирската общност Света гора Сливенска и районът й през XII–XVII в. В. Търново: „Фабер“, 2011, 228 стр. ISBN 978-954-400-480-4
- „Сие да се знае …“. Приписките и църковните текстове като извори за възрожденската история. По новооткрити материали от храмовете на Котленския край. Издателство „Фабер“ – В. Търново, 1999, 232 стр. ISBN 954-9541-37-1
- Четвърт век в общуване с историческата наука. Опит за равносметка. В. Търново: „Фабер“, 2013, 80 стр. ISBN 978-954-400-965-6
- “Varna and the Crimean War. The telegraph in the Crimean War,” in The Routledge Handbook of the Crimean War, ed. by C. Badem. London & New York: Routledge, 2021, pp. 303–309; 310–319. ISBN 9780367217723
Източници
редактиране- ↑ Център за стопанско-исторически изследвания. Профил на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев
- ↑ СЛИВНАЛИЯТА ПРОФ. ИВАН РУСЕВ СРЕД НОВОИЗБРАНИТЕ ЧЛЕН – КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН // Sliveninfo. 4.11.2021.
- ↑ Профил на чл-кор. проф. д.и.н. Иван Русев в сайта на Икономически университет – Варна
- ↑ Проф. д.и.н. Иван Русев с присъдено научно звание "член-кореспондент" на Българската академия на науките // Икономически университет – Варна. 4.11.2021.
- ↑ Centre for Economic and History Research (CEHR) - Who We Are
- ↑ Научно списание "История"
- ↑ Редакционна колегия на сп. Журнал за исторически и археологически изследвания
- ↑ Проф. д.и.н. Иван Русев стана почетен гражданин на Сливен // Икономически университет – Варна. 5.11.2019.
- ↑ Велев, Слав. "Проф. д.и.н. Иван Русев получи награда „Проф. Цани Калянджиев“ за високи постижения в науката" // Информационна агенция Черно Море. 4.10.2020.
- ↑ Представяне на книгата на проф. Русев „Търговската модерност на българското Възраждане като култура и практика. Изследване и извори“ // Институт за балканистика с център по тракология към БАН.