Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамов.

Иван Димитров Стамов с псевдоним Мирчо[1] е деец на Българската комунистическа партия и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена)[2][1].

Иван Стамов
български комунист
Роден
1898 г.

Биография редактиране

Роден е през 1898[2] или на 4 януари 1903 година[1] в голямото българско сярско село Горно Броди, тогава в Османската империя. Семейството му емигрира в България и се установява в Пловдив[2].

Работи като тютюноработник[1]. Става член на БКП през 1939 г. и на ВМРО (обединена). Участва в синдикалното движение в Пловдив (1929 – 1944). В периода 1941 – 1944 година е ятак на комунистическите партизани[2]. На 19 юни 1944 година става партизанин в бригада „Георги Димитров“[1]. Интендант е в щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона[3][4].

След Деветосептемврийското въстание от 1944 г. работи в Градския комитет на БКП в Пловдив[2]. Оставя спомени[2].

Бележки редактиране

  1. а б в г д Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 203.
  2. а б в г д е Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 389. Посетен на 5 септември 2015.
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г. София, 1976. с. 41.
  4. Дочев, Донко, Йордан Илиев, Иван Терзийски. Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. II ВОЗ. Пловдив, Фристо Г. Данов, 1989. с. 29.