Горно Броди
Горно Броди (рядко Горни Брод, на гръцки: Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.
| Горно Броди Άνω Βροντού | |
| — село — | |
 Горно Броди, изглед от планината Сминица. На заден план планините Черна гора и Алиботуш | |
  Горно Броди  Горно Броди  Горно Броди | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 1060 m |
| Население | 216 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 621 00 |
| Телефонен код | 2321 |
| Горно Броди в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 35 километра от Сяр (Серес) в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Сминица (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. Горно Броди е едно от най-южните села в историко-географската област Мървашко. През него тече Бродската река (Златарева река, Буланъка, Дурвица).
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[1] Жителското име е горнобро̀жденин, горнобро̀жденка, горнобро̀ждене.[2]
Средновековие
редактиранеПървото споменаване за Броди е от XIV век в заповед от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронду и Трилисион (Търлис) Райко.[3]
В Османската империя
редактиранеРударство
редактиране
Жителите на селото носят името мърваци и традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Горно Броди е най-големият железодобиваен център в областта Мървашко. До втората половина на XIX век главното занятие на местните е било железодобиването и свързаните с него професии и занаяти. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството – Братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на XIX век железодобивната индустрия запада и с него започва да упада и селото. Оттук са излизали и известни строители и камбанолеяри.
Селото е най-големият център на железодобиването в Мървашко и железодобиването и свързаните с него професии са основно занимание на горнобродчани. В селото има около 12 пехци, от които до началото на 20 просъществуват само два. Горно Броди е и най-развитото самоковарско селище с повече от 20 самокова в XIX век, от които до края на века остават 5 – 6. В селото има и много кузни – 15 – 20 в края на XIX век, в които се изработват земеделски и домакински сечива, подкови и клинзи. Някои от кузните са доста модерни работилници. Продукцията им се изнася на Серския панаир.[4]
Васил Кънчов, който посещава Горно Броди през 1891 година, заварва самоковите в селото още работещи:
| „ | Беше вече тъмно, когато слизахме към Броди. Но пред нас светнаха в тъмнината големи червени пламъци, които фантастически осветяваха околността. Почена да се слуша срашно бъхтене на чукове и див плясък на вода. Разправиха ми, че това са бродските самокови, дето по цяла нощ се работи желязо. И наистина, като се приближихме до пещите, виждаха се през пламъците почернелите ковачи, които обикаляха пламъците. Всичко това приличаше на Плутоновата подземна ковачница.[5] | “ |
Възрожденски борби
редактиране
През XIX век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горни брод (Gorni-brod) има 793 домакинства с 2700 жители българи.[6] В селото функционира и българско училище от 1868 година, когато учителят Георги Зимбилев от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български.
След Руско-турската война 1877 – 1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1880 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.[7][8] През 1887 година българското училище е отворено наново.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Горно Броди:
| „ | Броди (Врондіа): главното село на каазата; 2 нови църкви и 1 стара; 1 училище, 6 хана, 57 магазина. Жителите се занимават с изгаряне на въглища в горите на Мадемохорския (Халкедонския) полуостров. Те се занимават с това от Света Богородица до Петровден. Земеделието жителите на това село го пренебрегват, тъй като тук освен ръж, нищо друго не расте. От лена, с чиято обработка се занимват жените, се приготвя плат. Селото е на склоновета на Черна гора, на която снегът се задържа до юни. То отстои на 6 часа от града.[9] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Горни Брод (Врондіа) като село със 798 български къщи.[10]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Горно Броди, на север от града 6 часа, на края на същия дол, в който е разположен и манастирът. Пътят изкривен и стръмен, ту от едната страна, ту от другата; има два моста, от които по-големият се казва „Шейтан-кьопруси“...[11] Има две църкви: по-голямата „Св. Димитър“ и „Св. Богородица“. Последната е съградена преди 18 години; и в двете четат смесено: български и гръцки. Училищата две: гръцко с един учител и 40 ученика и българско с два учителя и повече от 120 ученика. Българското училище тая година се отвори отново с „емир“ от Солун и тази е първата година, която проживя мирно. Населението в тази паланка е чисто българско и расте твърде бързо. Има от 1200 къщи нагоре с 6000 и повече жители. Забележителна е тая паланка и с ожесточената борба, която се води между българска и гъркоманска партия – от трима-четири инаети българе. Преди три години в Броди имало християнин мюдюрин – сегашни върл гъркоманин.[12] | “ |
През 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Горно Броди живеят 6100 души българи християни.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 6480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[14] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Броди има църква и училище, в което главен учител е Ботушаров, а другите учители са Иван Телятинов (преподава български език), Д. Попгеоргиев (преподава история), Екатерина Атанасова (преподава четене) и Д. Соянов (преподава смятане).[15] В училището учениците са 295, тъй като в селото е открито първокласно училище, а от тях 197 са момчета и 98 са момичета.[16] Според други източници учители в Горно Броди са Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и Магдалина Хаджиделева.[17]
Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. През 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.
След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София. В 1909 година за мюдюрин в Горно Броди е назначен бившият четник Владимир Икономов.[18]
Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато в селото има 1100 къщи и над 8000 жители.[19] При избухването на войната сто и седем души от Горно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]
Над двадесет и един души родом от Горно Броди, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[21]
В Гърция
редактиране
По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски като жителите му, които успяват да се спасят, избягват в България.[22]
В 1913 година гръцки учител в Горно Броди става Астериос Зорбас.[23]
След катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. Компактни маси българи от Горно Броди се установяват в Неврокоп (Гоце Делчев) (200 семейства) и Пловдив (300 семейства).[19] Значителни групи бежанци от селото има в Пазарджик, Пещера, Батак, София.[24]
Според преброяването от 1928 година Горно Броди е изцяло бежанско с 85 бежански семейства с 285 души.[25]
През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Сярско влиза в границите на България. Според българските статистики в селото има около 50 български гъркомански семейства и 50 гръцки колонисти, които живеят в центъра на селото около извора Кладнец, а останалата част от селото е в развалини, над които стърчи оцелялата часовникова кула.[19] Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.
По време на Гражданската война в Гърция селото е отново изгорено, тъй като е база на ЕЛАС. След това то е отново възстановено и в него живеят 200 гръцки семейства колонисти и 50 семейства от български произход.[26]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Карахи[27] или Карали[28] | Καραλή | Корифес | Κορυφές[29] | връх в Шарлия на ЮЗ от Горно Броди (1365 m)[27] |
| Кория[27] | Κουρί | Гимнон | Γυμνόν[29] | връх в Шарлия на ЮИ от Горно Броди (1176,6 m)[27] |
| Лясково[27] | Λιάσκοβον | Илиолустон | Ήλιόλουστον[29] | букова гора[30] и връх в Шарлия на ЗЮЗ от Горно Броди (1432,5 m)[27] |
| Лясково[27] | Λιασκόβον | Зесто Рема | Ζεστό Ρέμα[29] | река на Ю от Горно Броди[27] |
| Сотка[28] или Сойка | Σόϊκα | Толи Корфи | Θολή Κορφή[29] | местност на Ю от Горно Броди[28] |
| Чатал Дели[27] | Τσατάλ Ντελή | Трелос | Τρελλός[29] | местност в Сминица на Ю от Горно Броди[27] |
| Бабина гора[27] | Μπάμπινα Γκόρα | Мегали Корфи | Μεγάλη Κορφή[29] | дълъг хребет[31] в Шарлия на Ю от Горно Броди (1298,5 m)[27] |
| Сари Татарак[27] | Σαρή Ταταράκ | Фалакрон | Φαλακρόν[29] | връх в Сминица на ЮЮИ от Горно Броди[27] |
| Арнаутлук[27] | Άρναουτλούκι | Арванитика | Άρβανίτικα[29] | местност на Ю от Горно Броди, по десния бряг на Дурвица[27] |
- Преброявания
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 406 | 199 | 216 |
Личности
редактиране
Като голямо средище на късното Българско възраджане Горно Броди е дало няколко големи личности на българската нация. Оттук са хайдутите Георги Зимбилев и Георги Посерото, революционерите Димо Хаджидимов, Георги Радев, Атанас Свещаров и Георги Баждаров, художникът Аргир Калъчев и видният общественик Никола Димков, д-р Димитър Пасков, изобретател на лекарството против детски паралич нивалин. Жител на Горно Броди от по-ново време е гръцкият поет Тасос Стамбулоглу.
Литература
редактиране- „Спомени за с. Горно Броди, Серско“, (семеен архив) на Екатерина Иванова Жилева от с. Горно Броди
- Васил Кънчов за Горно Броди
- Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929.
- Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5 – 89.
- Тулешков, Николай. Горнобродските майстори. В: Паметници Реставрация Музеи, кн. 2 – 3, 2005, 14 – 20.
- Бакърджиев, Константин. „Брождени“
- „Списък на лицата, родом из Серския и Драмския Санджаци, живущи в София“, София, 1903 година
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 82.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
- ↑ Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Dušana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Dušan_adressé_au_képhale_Rajko_
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 20.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 179.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 186 – 187.
- ↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.47 – 48.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228 – 229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 835.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 140 - 141.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 141.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 59.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 28, 11 октомври 1909, стр. 3.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
- ↑ ДВИА, ф. 39
- ↑ Иванов, Йордан. „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
- ↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.84.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иван Катарджиев. „Серската област“, Скопје, 1961, стр. 95 и сл.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 154.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.