Иван Янков (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Янков.
Иван Ангелов Янков е български офицер, генерал-майор.
| Иван Янков | |
| български генерал | |
| Роден |
18 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Школа за запасни офицери |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-майор |
| Род войски | Сухопътни войски |
Биография редактиране
Роден е на 18 февруари 1925 г. в софийското село Костенец. От 1942 г. е член на РМС, а от 1944 г. е на БКП. През 1945 г. завършва гимназия в Самоков. Между 25 август 1943 и 12 февруари 1944 г. е политически затворник. На 2 юни 1944 г. става партизанин от партизански отряд „Чавдар“. През септември 1944 г. става войник в шести пехотен търновски полк и е ранен в дясната ръка в боя при Страцин. От 14 април 1945 г. е помощник-командир на 9-а батарея на първи армейски артилерийски полк[1]. Остава на този пост до 6 май 1945 г. Между 7 май и 14 ноември 1945 г. е школник в Школата за запасни офицери. От 15 ноември 1945 до 5 юли 1947 г. е уредник школник-стажант в 3-ти дап в Пловдив. След това до 12 декември 1947 г. е уредник школник-стажант в 8 дап в Стара Загора. Между 13 декември 1947 и 15 юни 1948 г. е командир на свързочен взвод към Министерството на отбраната в София. От 16 юни 1948 до 5 април 1949 г. е временно изпълняващ длъжността помощник-началник на секция в Управление „Кадри“ на Министерството на отбраната. За няколко месеца между 6 април и 11 октомври 1949 г. е временно изпълняващ длъжността началник на секция „Артилерия“ в Управление „Кадри“. От 12 октомври 1949 до 14 април 1950 г. е командир на взвод в ОВМАП-Плевен. Командир на батарея в ОВМАП (15 април 1950 – 12 юли 1951) и командир на артилерийски дивизион в същия полк (13 юли 1951 – 5 ноември 1953).
В периода 6 ноември 1953 – 12 ноември 1955 учи в Артилерийския факултет на Военнотехническата академия в София. След като се завръща е назначен за заместник-командир на 56-и артилерийски полк-РГК (резерв на главното командване) до 25 ноември 1956. От 26 ноември 1956 до 6 януари 1960 г. е командир на 56-и артилерийски полк-РГК в Плевен. Между 7 януари и 16 октомври 1960 г. е заместник-командир на 41-ви артилерийски полк. В периода 17 октомври 1960 – 17 април 1961 е временно изпълняващ длъжността командир на полка. За няколко месеца между 18 април и 25 октомври 1961 г. е заместник началник-щаб на 56-а ракетна бригада. От 26 октомври 1961 до 30 юли 1962 г. учи във Висше учебно заведение в СССР. След като се завръща е назначен за командир на 1-ви ракетен дивизион на 66 армейска ракетна бригада. Остава на този пост до 5 ноември 1963 г. Между 6 ноември 1963 и 5 октомври 1972 г. е заместник-командир на 66-а армейска ракетна бригада в Ямбол. В периода 6 октомври 1972 – 14 октомври 1982 г. е командир на 46-а армейска ракетна бригада в Самоков[2]. От 15 октомври 1982 до 20 април 1984 г. е началник на столичния щаб на Гражданска отбрана. Между 10 май и 9 юли 1984 изкарва Висш централен офицерски курс за Гражданска отбрана в СССР. В периода 21 септември 1984 – 14 август 1990 г. е началник на щаба на Столичното военно управление. От 15 август 1990 до 1 март 1991 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. Излиза в запаса 1 март 1991 г.
Образование редактиране
- Школа за запасни офицери-7 май-14 ноември 1945
- Военнотехническа академия – 6 ноември 1953 – 12 ноември 1955
- Висше учебно заведение в СССР – 26 октомври 1961 до 30 юли 1962 г.
- Висш централен офицерски курс за Гражданска отбрана в СССР – 10 май и 9 юли 1984
Военни звания редактиране
- подпоручик – ?
- поручик (27 април 1950)
- капитан (29 август 1952)
- майор (20 август 1956)
- подполковник (25 април 1961)
- полковник (12 октомври 1966)
- генерал-майор (6 септември 1980)[3]
Награди редактиране
- Медал „За безупречна служба“ – III ст.
- Медал „За безупречна служба“ – II ст.
- Медал „30 години социалистическа революция“
- Орден „За храброст“ – III ст.
- Орден „За храброст“ – II ст.
- „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове
- „Народна република България“ – III ст.