Шести пехотен търновски полк

Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Шести пехотен търновски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Заминаването на полка от София (1915 г.)
Информация
ШефЦар Фердинанд I
Активна12 октомври 1884 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСофия
Годишнини10 ноември – победата при Драгоман
Шести пехотен търновски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
в Общомедия

Формиране

редактиране

Шести пехотен търновски полк е формиран под името Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. В състава му влизат Търновска № 17 пеша дружина, Габровска № 18 пеша дружина и Еленска № 21 пеша дружина. Влиза в състава на 4-та пеша бригада.[1]

На 15 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Никифор Никифоров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва дружина капитан Димитър Витанов, на 2-ра капитан Димитър Недялкович, на 3-та капитан Ненчо Цачев и на 4-та капитан Христофор Паков.[2]

Сръбско-българска война (1885)

редактиране
 
Поручик Анастас Вангелов, командир на 5 запасна дружина от полка по време на Сръбско-българската война (1885).

През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.[3]

Веднага след възкачването на престола, шефството на полка се поема от княз Фердинанд. На 13 септември 1886 г. командирът на полка капитан Бонев е назначен за Софийски окръжен войнски началник, по собствено желание, като на негово място се назначава командира на 3-ти пеши бдински полк капитан Белинов[4]. През 1889 година се извършва реформа в българската армия и със заповед от 1 април 12-те пехотни полка от българската войска са развърнати в 24 такива. Така от 18-а габровска и 21 еленска дружина се образува 18-и пехотен етърски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране
 
Мобилизация на Първи и Шести полк през септември 1912 г.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 1-ва армия и в състава му влизат 4899 души. Води боеве при Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Полкът е мобилизиран през септември 1915 г. за участие в Първата световна война (1915 – 1918), като влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.[5]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 99
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 4617
Коне: 438
Волове: 98
Обикновени коли: 66 Пушки и карабини: 4012
Картечници: 4

В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк от неговата 1-ва бригада. Води успешни сражения в Добруджа.

През пролетта на 1917 г. заедно с дивизията е прехвърлен в Македония. Там остава до края а войната през есента на 1918 г. Съгласно сключената конвенция между България и Източното командване на войските на Съглашението на 2 октомври 1918 година предава оръжието си и остава в плен.

Между двете световни войни

редактиране

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6 пехотна търновска дружина. През 1922 година за командир на дружината е назначен подполковник Михаил Йовов. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 6 пехотна търновска дружина и 2-ра жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. Състои се от две дружини, две картечни роти, една специална рота и една нестроева рота.[6]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1944) в района на Свиленград. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия с която участва в боевете при Стражин, Страцин, река Пчиня и Скопие.[6]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт) в мирновременния му гарнизон се формира 6 допълваща дружина. [6]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк на 6-и пехотен Търновски полк.[7]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шести пеши търновски полк (12 октомври 1884 – 1892)
  • Шести пехотен търновски полк (1892 – 1908)
  • Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1908 – 1919)
  • Шести пехотен търновски полк (1919 – 1920)
  • Шеста пехотна търновска дружина (1920 – 1928)
  • Шести пехотен търновски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
  • Шести пехотен търновски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Константин Рудановски 12 октомври 1884 – 9 септември 1885
2. Капитан Никифор Никифоров от 15 септември 1885
Капитан Никола Бонев 1886 – 13 септември 1886
Капитан Белинов от 13 септември 1886
Майор Никола Бочев от 1 ноември 1888
Капитан Александър Фудулаки 27 януари 1887 – 8 декември 1888
Майор Иван Цончев от 24 януари 1890 – към 6 февруари 1892
Майор Йосиф Ангелов
Майор Христофор Хесапчиев 1896 – 1898
Полковник Ангел Панев от 1898
Подполковник Иван Фичев 1 януари 1899 (1900)
Полковник Янко Драганов 1903 – 1905
Полковник Петър Петрунов към 1908/1909
Полковник Панайот Бърнев 1912 – 1913
Полковник Иван Червенаков януари или май 1915 – 1916
Подполковник Христо Паунов Първа световна война
Подполковник Михаил Попов Първа световна война – февруари 1917
Подполковник Кимон Георгиев 2 ноември 1919 – 9 септември 1920
Подполковник Михаил Йовов от 1922
Подполковник Иван Дипчев от 1923
Подполковник Иван Халачев 1926 – 1929?
Подполковник Георги Тановски от 16 ноември 1929
Полковник Цанко Цанов 1931 – 1932?
Полковник Никола Хаджипетков от 10 май 1932
Полковник Александър Попдимитров 1935 – 1939
Полковник Георги Младенов 1940 – 1941
Полковник Никола Алексиев 1941 – 1943
Подполковник Никола Пейчев 1944 – 1944
Подполковник Минко Хаджилилов 1944 – 1945
Полковник Стоян Драгиев от 1945

Други командири: Парашкев Печигаргов

  1. а б ДВИА, ф. 74, История на фондообразувателя
  2. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 57
  3. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
  4. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 90, 23.09.1886
  5. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  6. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 26
  7. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1

Източници

редактиране