Костенец (село)

село в област София
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България.[2]

село Костенец
Изглед към село Костенец
Изглед към село Костенец
България
42.2667° с. ш. 23.8167° и. д.
село Костенец
Софийска област
42.2667° с. ш. 23.8167° и. д.
село Костенец
Общи данни
Население3448 души[1] (15 март 2024 г.)
31,5 души/km²
Землище109,381 km²
Надм. височина689 m
Пощ. код2042
Тел. код07144
МПС кодСО
ЕКАТТЕ38916
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Любка Кацарова
село Костенец в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

История редактиране

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века пр. н. е. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[3] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

В миналото традиционни занаяти в Костенец са арабаджийството (кираджийството) и ножарството. През 1882 година е създадено Арабаджийско дружество, а през 1885 година – еснафско сдружение на шивачи и кожухари. През 1899 година е основано читалище „Просвета“.[4]


Забележителности редактиране

Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността Вили Костенец (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.

Редовни събития редактиране

Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността Кръстите. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности редактиране

  • Константин Костенечки, български средновековен книжовник, роден 1380 г. в село Костенец
  • Пантелеймон II Рилски (1819–1887), български духовник, игумен на Рилския манастир
  • Генерал-лейтенант НИКОЛА СТОЙЧЕВ / роден 1891 г. Царство България / - Командващ 2-ра Българска армия до 13.09.1944 г. - убит от Червената БКП сган на 1.Февруари.1945 г.
  • Симеон Петковски (р. 1935), генерал
  • Иван Янков (р. 1925), български офицер, генерал-майор

Други редактиране

На Костенец е наречена улица в София (Карта).

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.
  4. Отчетен доклад 50 години творческа и народополезна дейност на потребителна кооперация „Нива“, с Костенец, окръг Софийски, 1969, с. 4 – 6.

Външни препратки редактиране