Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България. [1]

Костенец (село)
Изглед към село Костенец
Изглед към село Костенец
България
42.2667° с. ш. 23.8167° и. д.
Костенец (село)
Софийска област
42.2667° с. ш. 23.8167° и. д.
Костенец (село)
Общи данни
Население 3 617 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 109,381 km²
Надм. височина 689±1 m
Пощ. код 2042
Тел. код 07144
МПС код СО
ЕКАТТЕ 38916
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костенец
Радостин Радев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Костенец
Георги Анчин
(НДСВ)
Костенец (село) в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

ИсторияРедактиране

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[2] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

ЗабележителностиРедактиране

Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.

Редовни събитияРедактиране

Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността „Кръстите“. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

ЛичностиРедактиране

  • Георги Русев, театрален и киноактьор
  • Симеон Петковски (р. 1935), генерал
  • Емилиан Стойчев, волейболист („Миньор Перник“, „Славия“, „Лукойл Нефтохимик“, „Калбо Димекс“)

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 86.

Външни препраткиРедактиране