Ивар Йевер (на норвежки: Ivar Giaever) е норвежко-американски физик[1], работил най-вече в областта на свръхпроводимостта и биофизиката. През 1973 г. получава Нобелова награда за физика, заедно с японския физик Лео Есаки и Брайън Джоузефсън за експерименталното откритие на тунелния ефект в полупроводници и свръхпроводници.

Ивар Йевер
Ivar Giaever
норвежко-американски физик
Роден
5 април 1929 г. (94 г.)
Религияатеизъм
Националност Норвегия,  САЩ
Учил вПолитехнически институт Ранселар
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вУниверситет в Осло
Награди Нобелова награда за физика (1973)
Семейство
Уебсайтhomepages.rpi.edu/~giaevi/
Ивар Йевер в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 5 април 1929 година в Берген, Норвегия. През 1954 имигрира в Канада, а от 1956 се мести в САЩ. От 1958 до 1969 се занимава със свръхпроводимост и тунелен ефект, като защитава докторска дисертация по темата през 1964. От 1970 започва да се занимава и с биофизика. От 1988 е професор в Университета в Осло.

Източници редактиране

  1. „Биографична енциклопедия Физици“, 1980 г.

Външни препратки редактиране