Иво Димчев
Иво Димчев е български певец, танцьор, хореограф, автор на текстове и артист.[1]
| Иво Димчев | |
| Роден | Иво Димчев
1976 г.
|
|---|---|
| Стил | поп |
| Музикален издател | Юнивърсъл Мюзик Груп |
| Уебсайт | Официален сайт |
Ранни години
редактиранеРоден е в София през 1976 г.
През 1990 – 1994 г. играе в 4xC, експериментална театрална трупа на режисьора Николай Георгиев.[1][2]
Кариерa
редактиранеПрез 1997 г. Димчев е приет в специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Крикор Азарян и асистенти доцент Тодор Колев и Елена Баева в НАТФИЗ, но напуска академията на следващата година.[1]
По-късно играе съответно в пиесите „Хронология на сънуването“ на Галин Стоев и „Психозис“ на Десислава Шпатова на сцените на Народен театър „Иван Вазов“ и Театрална работилница „Сфумато“.
От около 2001 г. Димчев се занимава с авторски спектакли в сферата на съвременния танц и пърформанс.[2] Измежду тях са Sleeping Dog, „Златният дует“, I-Cure, Lili Handel, „Фейсбук театър“ и много други спектакли, които представя на сцените в САЩ, Русия, Унгария и Франция.
През 2016 г. Димчев е удостоен с награда „Икар“ в категория „Съвременен танц и пърформанс“ за „Опервил“ и „Фейсбук театър“.[3]
От 2011 г., освен с танц и пърформанс, той се занимава и с пеене и концерти. През 2017 г. издава авторския си албум Sculptures.[2]
През 2018 г. се класира на кастингите за британския X-Factor с 3 пъти да, като единствено Луи Томлинсън не го подкрепя.[4]
Димчев издава песента „Корона. къш къш!“ по време на пандемията с Ковид-19 в България.[5]
През 2022 г. играе във филма на Теодор Ушев „Ф1.618“, за който също записва и песента „Еротична заезда“.[6]
Други дейности
редактиранеДимчев преподава изкуство в 6 световни академии, занимава се с активизъм за равноправието и защитата на ЛГБТ гражданите от дискриминация, както и с писателска дейност.[2]
През 2014 г. открива МОЗЕЙ, независимо пространство за съвременно изкуство, в София.[1]
Личен живот
редактиранеДимчев е хомосексуален.[7]
Награди
редактиране- 2016 – Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Съвременен танц и пърформанс“ за „Опервил“ и „Фейсбук театър“ в „Театър Азарян“.
- 2008 – Наградата за „най-добро представление“ на френските критици за Lili Handel.
- 2007 – Наградата на алтернативния театрален фестивал в Унгария за „най-добър танцов спектакъл“ за трилогията 2 solos 1 duet/Thank you, The R and Golden duet.
- 2005 – Наградата на международното жури от критици за „най-добър актьор“ на MASK фестивала в Унгария за Lili Handel.
Албуми
редактиране- Sculptures (2017)[2] – Поп
Филми
редактиране- „Ф1.618“ (2022) – Певец
Източници
редактиране- ↑ а б в г Димитрова, Диляна. Иво Димчев: Нямаме артисти, които да победят чалгата // Площад Славейков, 16 ноември 2015. Посетен на 8 октомври 2018.
- ↑ а б в г д Бейкър, Брайън. CAC Hosts Bulgarian Singer/Artist Ivo Dimchev // citybeat.com, 7 декември 2017. Посетен на 8 октомври 2018. (на английски)
- ↑ ИКАР 2016: победителите // sofialive.bg, 27 март 2016. Посетен на 8 октомври 2018.
- ↑ irishnews.com
- ↑ ploshtadslaveykov.com
- ↑ bnr.bg
- ↑ egoist.bg
- ↑ Иво Димчев: ХИВ не се прихваща от въздуха и не се умира за 6 месеца, btvnovinite, Петя Дикова, 17.03.2018