Уикипедия

Извори относно българските земи под османско владичество

Статията обобщава извори за положението на българските земи под османска власт.

Управленски документи (фермани, тапии и др.) редактиране

Пояснение. Това са документи на официалните османски власти, организирани в днешно време[1] в библиотечни фондове, колекции (сбирки) и единични постъпления.

  • Султански ферман от 1536 г., днес съхраняван в Библиотеката в Кайро. В него пространно е описан процесът на вземане на данъка девширме, известен като кръвния данък.
 
  • Агушевата библиотека, която е пръсната между Смолянския държавен архив, пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ и софийската Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“. Неизвестна част от библиотеката също е била открадната или унищожена след преврата на съветизираните комунисти в България през 1944 г. Съдържа голямо количество управленски документи, както и печатни книги, в това число и редки книги.

Черковни и посланически писма редактиране

  • Марино Бици. 1610 г. В писмо до конгрегацията съобщава за събирането на кръвен данък в Чипровско.[2]

Публицистика редактиране

  • Гладстон, Уилям. Българските ужаси и Източният въпрос. Оригинално издание на английски от 1876 г. достъпно тук.

Исторически съчинения на свидетели редактиране

Пътеписи редактиране

  • Пътни бележки на Бенедикт Курипешич. 1530 – 1531 г.[9][10]
  • Белон ле Ман, Пиер. Пътувания в Леванта: Наблюденията на Пиер Белон от Ле Ман върху много необичайности и забележителни неща, намиращи се из Гърция, Турция, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни. 1553. Пътува в периода 1546 – 1547 г.[11]
  • Дерншвам, Ханс. Дневник на едно пътуване към Константинопол и Мала Азия. 1553 – 1555 г.[9]
  • Пътни бележки на Яакопо Соранцо, 1575 г.[9][12][13][14]
  • Записките на Стефан Герлах. Превод на немски език през 1674 г. (в пълен обем), на български език през 1976 г. (откъси).[15]
  • Мелхиор фон Зайдлиц (на немски: Melchior von Seydlitz). През 1559 г. е пленник в Цариград, а след успешното си завръщане в родните си земи, написва обширна творба (издадедна в 1584 г.), на име Gründtliche Beschreibung der Wallfart nach dem heiligen Lande[16], от която се черпят ценни сведения за кръвния данък.[17][2]
  • Хиеронимус Бек фон Леополдсдорф. 1586 г.
  • Пътеписът на Саломон Швайгер издаден през 1608 г. в Нюрнберг.[18]
  • Пътни бележки на Льофевър. 1611 г.[9][19]
  • Пътни бележки на Томаш Боршош. 1613 г.[9][20]
  • Пътни бележки на Адам Вернер (Adam Werner). 1616 – 1617 г.[9][21]
  • Пътни бележки на анонимен автор. 1621 г.[9]
  • Пътни бележки на Христоф фон Найчиц. 1631 – 1634 г.[9]
  • Пътни бележки на Ференц Шебеши. 1652 г.[9][22]
  • Пътепис на Джон Бърбъри. 1664 – 1666 г.[9][23]
  • Рико, Пол. Сегашното състояние на Османската империя и на гръцката църква. 1668.[9][24][25][26][27]
  • Рико, Пол. Сегашното положение на гръцката и арменската църкви. 1648
  • Пътни бележки на Едуард Браун. 1669 г.[9][28]
  • Пътни бележки на Паул Тафернер. 1665 – 1666 г.[9][29][30][31]
  • Пътни бележки на анонимен автор. 1671 г.[9]
  • Пътни бележки на Ханс Хьонце. 1673 – 1674 г.[9]
  • Пътни бележки на анонимен автор. 1690 г.[9]
  • Пътни бележки на Я̀нош Кома̀роми. 1697 г.[9] Превод на откъси от неговите пътеписи могат да бъдат открити в т. III на Христоматията по българска история с автори Цв. Георгиева и Д. Цанев (София, 1982 г.). Янош Комароми е унгарски благородник, който подпомага Имре Тьокьоли и османските му съюзници в борбата им срещу Хабсбургската империя.
  • Пътни бележки на генерал д’Арш. 1700 г.[9]
  • Пътни бележки на Едмънд Чишъл. 1702 г.[9]
  • Пътни бележки на Пол Люка за пътуванията му между 1699 и 1703, 1704 и 1708, и 1714 и 1717.[32]
  • Микеш, Келемен. Писма от Турция. [33]. Свидетелствата му се отнасят за 1738 г. Произведението му има издание от 1794 г.
  • Описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (на италиански: Luigi Ferdinando Marsigli), обнародвани на латински през 1726 и на френски през 1744 г.[34][35][36]

Богослужебни книги и ръкописи (в т.ч. и дамаскини) редактиране

  Вижте също: Списък на българските писмени произведения по години

Съвременни сборници с извори редактиране

  • Колектив. Чужди пътеписи за Балканите: Том 2.: Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век. „Наука и изкуство“, София, 1976.

Източници и бележки редактиране

  1. ↑ Османската империя не съществува след създаването на Република Турция през 1923 г.
  2. ↑ а б Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. „Наука и изкуство“, София, 1988 г.
  3. ↑ В частта, в която прави препратки към настоящето си, както например дава определение за това какво се разбира под България приживе му, а именно: „България се нарича всичко онова, което по-рано се наричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език, и по-голямата част от Македония и цяла Морава до Охрид и до границите на Албания и на Гърция и на Сърбия, а към изток се простира до Черно море; от север Дунав я дели от Влашко и Молдова, наричани „Стара Дакия отвъд Дунава“ и прочее.“
  4. ↑ В частта, в която прави препратки към настоящето си, например в част 3., където е знаменитата фраза „О, неразумни и юроде!“.
  5. ↑ Анонимен автор. Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Превод и бележки на Мария Калицин. „Гал-Ико“, София, 1992 г. // Създаден между 1450 и 1500 г., а достигналият до нас текст е вероятно по-късен препис с допълнения.
  6. ↑ Роден ок. 1545 г. в Колдашби, Нортхемптъншир (на английски: Coldashby, Northhamptonshire), починал през юли 1610 г., историк, директор на училище в Сандуич (master of a school), образование получава в Оксфорд. Биографичните данни са по Cousin, John William. A Short Biographical Dictionary of English Literature. London: J. M. Dent & Sons, 1910.
  7. ↑ Книгата е издавана и след смъртта му и е претърпявала поредица от редакции, например през 1687. Историята му е продължена от сър Пол Рико, за когото също може да се прочете в тази статия.
  8. ↑ Достъп през Google Books: Тук
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Марков, Георги и колектив. История на българите. Том II. Късно Средновековие и Възраждане. ИК „Труд“ и издателство „Знание“, София, 2004, стр. 19 – 47.
  10. ↑ Завашник, Нина. За словенско-българските езикови и културни контакти в Словения. Превод: Людмил Димитров. // Материалът е достъпен на academia.edu при търсене на Nina Zavašnik.
  11. ↑ Оригинален текст на френски тук.
  12. ↑ Всички отчети на Соранцо да обобщени и редактирани от Евдженио Албери (*1807-†1878) и издадени между 1839 и 1863 г. Яакопо Соранцо е венециански посланик в Османската империя и въпросните бележки представляват част от отчетите, пращани до Великия съвет на Венецианската република. Изданието е в 15 тома, в 3 поредици.
  13. ↑ Оригиналното заглавие е: Diario del viaggio da Venezia a Costantinopoli fatto da M. Jacopo Soranzo al Sultano Murad III in compagnia di M. Giovanni Correr bailo alla Porta Ottomana descritto da anonimo che fu al seguito del Soranzo, 1575.
  14. ↑ Справка в електронната библиотека Hathi Trust Digital Library препраща към страницата на Университета на Калифорния в Лос Анджелис, където може да бъде намерено сканирано копие на издание от 1856 г. Връзка тук.
  15. ↑ Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976, Издателство на Отечествения фронт, 289 стр.
  16. ↑ В превод заглавието на творбата е: Обширно описание на поклонническото пътуване до Светите земи.
  17. ↑ За град Пловдив също. Виж повече в Еничарите в българските земи на Цветана Георгиева.
  18. ↑ Саломон Швайгер, известен и като Соломон Швайгер (на немски: Salomon Schweigger), роден в град Зулц ам Некар на 30 март 1551 г., е немски лютерански богослов, министър, человековед и познавач на Изтока. Неговите описания на пътуванията му дават особено ценни сведения за Балканите, Цариград и Близкия Изток. Между 1578 и 1581 г. е на служба при хабсбургския посланик в Османската империя – Йоахим фон Зинцендорф (на немски: Joachim von Sintzendorff). През 1581 г. напуска Цариград и заминава за Египет и Йерусалим. Оригиналното заглавие на неговите пътни бележки е Ein newe Reiss Beschreibung auss Teutschland nach Constantinopel und Jerusalem, издадени през 1608 г.
  19. ↑ Льофевър е помощник на Ашил Арле дьо Сонси (на френски: Achille Harlay de Sancy), епископ на Сен-Мало, който между 1610 и 1619 г. е посланик на Френското кралство в Османската империя. Въпросният Льофевър написва пътепис, чието френско заглавие е: Voyage de M. de Sancy, ambassadeur pour le Roi en Levant, fait par terre depuis Raguse jusques à Constantinople l'an 1611.
  20. ↑ На унгарски: Tamàs Borsos. Произношение на унгарски: [tɒmaːʃ borʃoʃ]. Роден на 14 юни 1566 в Марошвашархей (на унгарски: Marosvásárhely), днешният румънски град Търгу Муреш (на румънски: Târgu Mureș, буквално означава „Тържището на/покрай река Муреш“, на немски: Neumarkt am Mieresch, буквално „Новото тържище на Мийреш“). Посланик е на трансилванския войвода Габриел Бетлен в Османската империя. През 1597 работи като нотариус, а от 1602 до 1604 г. е кмет и главен съдия на родния си град, като през 1602 г., след като е издействал разрешения от трансилванския войвода и османския султан, започва обновление на градските крепостни стени и крепостната църква, които да служат като убежище за околното население при опасности. В това си начинание е подпомогнат от околното население и от местните занаятчийски сдружения (на английски: guilds). Посланик е пред Високата порта през годините 1613, 1618 и 1625. Почива след 1633 г.
  21. ↑ Името е неправилно предадено като „Венер“ вместо „Вернер“ в книгата на Георги Марков „История на българите. Т2. Късно Средновековие и Възраждане“, цитирана тук. За справка виж статия в турския вестник Daily Sabah.
  22. ↑ На унгарски: Ferenc Sebesi.
  23. ↑ Английски благородник (John Burberry), който през 1664 г. посещава Пирот заедно с австрийския пратеник Леслие (Leslie).
  24. ↑ Оригинално изписване на името му: Paul Rycaut или Paul Ricaut.
  25. ↑ Сър Пол Рико (* 1628/1629 – † 1700)
  26. ↑ Библиотечна единица от фонда на Университета в Мичиган е предоставена за дигитализиране на Google Books. Достъп тук.
  27. ↑ Българското издание е от 1988 г. на издателство „Отечествен фронт“, в 284 страници. Преводът е на Мария Тодорова Киселинчева.
  28. ↑ Едуард Браун (на английски: Edward Brown, Edward Browne) е британски лекар и пътешественик, член на Британското кралско научно дружество, (*1644 – †1708), който 25-годишен предприема пътуване от Виена и Будапеща през Сърбия, Македония и Тесалия, а на връщане минава през Скопие и Косово. Сведения за това му пътуване се съдържат в пътеписа му A Brief Account of Some Travels in Divers Parts of Europe (в превод на български: Кратки сведения за някои пътувания из разни части на Европа). Книгата му е отпечатана за първи път четири години след въпросното му пътуване от 1669 – през 1673 г., а повторно е отпечатана приживе още два пъти – през 1685 и 1687 г.
  29. ↑ Откъс от Cæsarea Legatio, Quam Mandante Augustissimo Rom: Imperatori Leopoldoi. Ad portam Ottomanicam suscepit perfecitq; excellentissimvs dominvs, dominvs Walterus S.R.I. Comes de Leslie, Dominus Pettovij, & Neostadij ad Mettoviam: Sac: Cæs: Majestatis à Consiliis intimis, & Aulæ Bellicis, Campi Mareschallus, & Consiniorum Sclavoniæ, & Petriniæ Generalis ... A. Reverendo Patre Paulo Tafferner, Societatis Jesuitineris comite, & Excellentissimi Oratoris Capellano. Cum facultate superiorum. VIENNÆ AVSTRIÆ, Impensis Leonhardi Christophori Lochneri.Anno M.DC.LXXII съобщава следното: Bulgare fœminæ obviam effusæ butyrum minutatim concisum, & salem spargebant per viam. Augurari licuit, id fieri faustæ apprecationis gratiâ, ut sapienter, & absque molestiâ suaviter profectio reliqua succederet. Monumenta non pauca veterum Romanorum hîc prostant: cæteris bina eminent, et sequentes characteres praese serunt. <...> Ad latus vi dextrum aurô dives, & antiquitati notissimus mons Haemus in longum protenditur.
  30. ↑ В различните библиотечни фондове името му може да бъде открито в следните варианти: Paul + Tafarner, Taferner, Taffernier или Paulus Tafferner.
  31. ↑ Hojda, Zdeněk. Dva jezuitské deníky z diplomatických misí k úloze členů jezuitského řádu v mezinárodní diplomacii. 17. století. Folia Historica Bohemica 27, č. 2. Praha, 2012. // На чешки, с кратко резюме на английски. Връзка тук
  32. ↑ Пол Люка (на френски: Paul Lucas) е френски търговец, естествоизпитател, лекар и антиквар на служба при крал Луи XIV. Двете му произведения, които засягат България, са: (1) Voyage du Sieur Paul Lucas, fait par ordre du Roi dans la Grèce, l'Asie Mineure, la Macédoine et l'Afrique
    и (2) Voyage du Sieur Paul Lucas, fait en 1714... dans la Turquie, l'Asie, la Syrie, la Palestine, la Haute et la Basse-Égypte.
  33. ↑ На унгарски: Kelemen Mikes.
  34. ↑ Пълно наименование на изданието от 1726 г.: Danubius Pannonico-Mysicus, Observationibus Geographicis, Astronomicis, Hydrographicis, Historicis, Physicis. Perlustratus. Et in sex Tomos digestus. Ab Aloysio Ferd. Com. Marsili. Socio Regiarum Societatum Parisiensis, Londinensis, Monspeliensis. Tomus Primus. Hagae Comitum, Apud P. Gosse, R. Chr. Alberts, P. de Hondt. Amstelodami, Apud Herm. Uytwerf & Franç. Changuion. M.D.CC.XXVI.
  35. ↑ Пълно наименование на изданието от 1744 г.: Description du Danube, depuis la montagne de Kalenberg en Autriche, jusqu'au confluent de la riviere Jantra dans la Bulgarie: Conetant des observations geographiques, astronomiques, hydrographiques, historiques et physiques; par MR le comte Louis Ferd. de Marsigli, Membre de la Societé Royale de Londres, % des Académies de Paris % de Montpellier; Traduite du latin. Tome premier. A la Haye, chez Jean Swart, M.D.CC.XLIV.
  36. ↑ Друго произведение с принос към османската и съответно българската през това време история може да бъде: L'etat militaire de l'empire ottoman, ses progrès et sa décadence. M.D.CC.XXXII.
  37. ↑ Като свидетелство на духовен и книжовен живот, защото сам по себе си сборникът е богослужебен.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Извори_относно_българските_земи_под_османско_владичество&oldid=11404054“.