Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.

Извор е село в Югоизточна България, което се намира в Община Бургас, област Бургас. До 1899 година името на селото е Кайнарджа.

Извор
Общи данни
Население 710 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,903 km²
Надм. височина 45 m
Пощ. код 8153
Тел. код 05917
МПС код А
ЕКАТТЕ 32367
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Намира се на 13 км от морето. Надморска височина- измерена с Google земя – 0т 22 м на моста над реката до 71 м в най-високата част на селото – югозападна страна. В непосредствена близост се намира резерватът „Дъбрава“. Това е името и на реката, минаваща край селото (известна е още и като „Изворска река“) и вливаща се в езерото Мандра. От северна и южна страна на селото има два язовира, построени през втората половина на XX век. От речната тераса се добива питейна вода за селото и за нефтопристанището. От Извор през с. Ново Паничарево се достига до Южно Черноморие – Приморско и Китен, Царево, Ахтопол

ИсторияРедактиране

По време на турското иго името на селото е било Кайнарджа. Сегашното му име произхожда от факта, че преди години там се е намирал единственият водоизточник в околността. Съвременният водоизточник на селото поддържа постоянно равнище на водата, независимо от атмосферните условия.

Хората се изхранват с отглеждането на земеделски култури и животни. Някои от по-младото поколение са се насочили към развитието на собствен бизнес. С тяхна подкрепа преди три години е издадена и книга за с. Извор.

След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Присъединено е към Бургас с УКАЗ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката Георги Първанов на основание чл. 98 т.5 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 28 ал. 1 т.7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Културни и природни збележителностиРедактиране

Намира се на 16-тина километра от Бургас. Райско кътче с 2 язовира и река. Долината на р. Дъбрава е разделена на 5 клетки плодородна площ, под която има подземна река, има и 5 кладенеца. На 1–2 километра от него започват девствени гори на Странджа. Много силна патриотична нишка сред населението. Почита се дългото пребиваване на Левски на това място. До 1990 е забранен строежа на вили в селото заради страхотната природа. В селото е и църквата Св. Троица, построена през 1886 г. Сега тази църква е обявена за паметник на културата. От двете ѝ страни са разположени паметните плочи на загиналите през Балканската война. През 2007 г. започна нейното реставриране. По време на войната в селото са се укривали оръжия за въстанията в къщата на Рафаил Мойсеев (срещу кметството на селото), както и много български бойци за свобода. Един от тях е Георги Кондолов – първия войвода на Илинденско-Преображенското въстание. Отново през 2007 г. в двора на читалището бе открита паметна плоча и паметник на Христо Халачев, лично от президента Георги Първанов. Държавният глава изтъкна заслугите на Христо Халачев като активен участник в Илинденско-Преображенското въстание и предложи да подпомогне за издаването на биография на имения изворчанин.

Инициативата за поставянето на монумента е на местното Тракийско дружество, което носи името на Халачев. Според историческите данни, той е ръководел така наречения Кладарски участък в битките по време на Илинденско-Преображенското въстание. Роден е през 1879 година, но по отношение на родното му място има противоречиви данни – сочат се както с. Извор, така и село в община Малко Търново. Сигурно е обаче, че след потушаването на въстанието, Халачев се установява в Извор, където се задомява, раждат му се деца. Войводата почива през 1952 година, погребан е в местния гробищен парк.

Паметната плоча, дело на Вълко Кидеров от град Бургас може да се види пред читалището в селото. Отделно бе монтирана възпоменателна плоча с името на войводата в гробището, на мястото, където е погребан.

Тракийското дружество в село Извор бе успяло да се свърже с роднини на Димитър Халачев. На откриването на паметната плоча присъства негов племенник, живеещ в съседно селище.

Редовни събитияРедактиране

  • 24 май – Панаир на селото
  • 20 юли – Празник на параклиса „Св. пророк Илия“

ЛичностиРедактиране

  • Георги Стоилов Николов – свободна борба 1-во място в Русия на международен турнир през 1979 г.
  • Стефан Иванов (Чесъна) – Роден на 28.02.1957 г. в с. Извор, Бургаско
  • Кирил Димитров – свободна борба 1-во място на международният турнир в Чехия през 1980 г.
  • Георги Зайчев – балкански шампион по свободна борба
  • Ивана Димитрова- свободна борба 7 кратна Републиканска шампионка, участничка на Европейско и Световно първенство: дъщеря на Кирил Димитров
Починали в Извор

КухняРедактиране

Предпочитана е традиционната българска гозба със свежи продукти от множеството градини. Набляга се на здравословния начин на живот и употребата на самардала (вид растение с чесъноподобен вкус), чесън, оригинално и изключително вкусно странджанско дядо. Странджанското дядо е вид български традиционен колбас с уникален вкус, приготвен от специално подбрани видове меса. Изключително подходящ за всички видове тежки български вина. На особена почит е домашната ракия. На това място виреят едни от най-вкусните и сочни български дини. Голяма част от местните жители гледат бостани. В околностите се отглеждат свободно движещи се прасета. Те не се хранят по стандартно фермерски начин, а живеят на воля. Хранят се природосъобразно с множество гъби, треви и корени на диворастящи растения. Месото им е чисто и с неповторим вкус. Земята е черноземна и с помощта на подземната река дава изобилни и уникално вкусни плодове. Речната и черноморската риба присъстват на всяка маса. Трябва да бъде опитан изворския шаран плакия, заешкото със зеленчуци и задължително свинските мръвки по рецепта на домакина. Характерен е специфично бохемския начин на хранене. Храненето е почти ритуал, а тайните на перфектната кухня на това място се крие в умовете на запазилите традициите в готвенето местни жители.