Изота дели Ати

господарка консорт на Римини и Фано

Изота дели Ати (на италиански: Isotta degli Atti; * ок. 1432/33 в Римини, † 9 юли 1474) е италианска благородничка, господарка консорт на Римини и Фано.

Изота дели Ати
господарка консорт на Римини и Фано
Isotta degli Atti by Matteo de Pasti.jpg
Изота дели Ати от Матео де' Пасти (1446)
Управление 14561469
Наследила Поликсена Сфорца
Наследена от Елизабета да Монтефелтро
Лични данни
Родена
около 1432 г.
Починала
9 юли 1474 г. (42 г.)
Религия Католичка
Семейство
Династия Ати по произход
Малатеста по брак
Баща Франческо ди Ато дели Ати
Майка Изота
Брак Сигизмондо Пандолфо Малатеста
Потомци Джовани
Салустий
Маргарита
Антония
Герб Coa fam ITA atti khi.jpg Blasone Malatesta.svg
Изота дели Ати в Общомедия
Гръб на медал на Изота с хералдическия слон на семейство Малатеста

ПроизходРедактиране

Тя е дъщеря на богатия търговец на вълна Франческо ди Ато дели Ати († 1448) и на съпругата му Изота, дъщеря на сер Антонио от Мелдола, офицер на охраната на Комуна Римини. Благородническото семейство на Изота идва от Сасоферато в региона Марке, тъй като клон на семейството се мести в Римини в нач. на 14 век. От своя страна графовете Ати от Сасоферато имат господството над своя град и заемат публични длъжности в много италиански градове. Изглежда, че поради дълбоката връзка с родния град Ати от Римини изпращат прекрасното Разпятие от 14 век от Школата на Римини в Сасоферато; то е запазено и до днес в църквата Сан Франческо в замъка на Сасоферато.

БиографияРедактиране

Първия път, когато владетелят на Римини Сигизмондо Пандолфо Малатеста, по онова време все още женен за Поликсена Сфорца, забелязва 12-13-годишната девойка, е в двора на бащината му резиденция (чиито останки към 21 век са част от група къщи в североизточния край на Пиаца Малатеста). По онова време близкият замък на господаря на Римини се реставрира и разширява, и той гостува на баща си в къща Роели, станала впоследствие Палацо дел Чимиеро.

Първото свидетелство за любовта на 28-годишния Сигизмондо към момичето е от 1445 г., защото има ръкопис, който приписва на тази година любовната песен за Изота, съставена в името на Сигизмондо от неговия канцлер Карло Валтури.

Изота ражда първия си син от Малатеста на име Джовани през 1447 г., но детето умира след няколко месеца. Връзката им обаче става публична едва през 1449 г., когато умира втората съпруга на Сигизмондо – Поликсена Сфорца (вероятно от чума или удушена по поръчка на съпруга ѝ).

Бракът между Сигизмондо и Изота е сключен през 1456. От този брак Сигизмондо няма никакво политическо-военно предимство, така че може да се предположи, че той не е брак по интереси.

Сигизмондо желае да възхвалява любовта си към Изота, която се пее от дворцови изпълнители; това поражда колективен празник, известен като „изотска литература"[1] .

Изота ражда и дъщеря на име Антония, която през 1481 г. се омъжва за Родолфо Гондзага – маркиз на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, и господар на Лудзара, убита от него през 1483 г. по обвинение в изневяра.

Изота управлява града първо от името на съпруга си, изпаднал в немилост след конфликта с папа Пий II, след което като вдовица от 1468 г. от името на сина си Салустий до убийството му през 1469 г. по заповед на Роберто Малатеста – извънбрачен син на съпруга ѝ, който поема контрола над града.

 
Гробница на Изота дели Ати в Храм „Малатеста“ в Римини.

Изота умира на около 42-годишна възраст през 1474 г. и е погребана в храма „Малатеста“ (днешна катедрала „Санта Коломба“) в Римини.

Нейната фигура вдъхновява поета Езра Паунд в неговите малатестиански песни.[2]

Брак и потомствоРедактиране

1456 за Сизимондо Пандолфо Малатеста (* 9 юни 1417 в Бреша, † 9 октомври 1468 в Римини) – господар на Римини и Фано (1432 – 1468). Имат двама сина и две дъщери (извънбрачни и узаконени):

Вижте същоРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. Falcioni, 2005 p.597..
  2. Lawrence S. Rainey, Ezra Pound and the monument of culture: text, history, and the Malatesta cantos, University of Chicago Press, 1991, ISBN 0-226-70316-9.
  • ((it)) Anna Falcioni, Le donne di casa Malatesta, Rimini, Bruno Ghigi, 2005
  • ((it)) Augusto Campana - ATTI, Isotta degli, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 4 (1962)
  • ((it)) Isòtta degli Atti, в Treccani Enciclopedia online
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isotta degli Atti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​