Полисена Сфорца
Полисена Сфорца (на италиански: Polissena Sforza; * 1428, замъка на Фермо, Миланско херцогство; † юни 1449, Римини, Папска държава)[1] е италианска благородничка от фамилията Сфорца, е чрез брак господарка на Римини.
Полисена Сфорца Polissena Sforza | |
господарка на Римини | |
Родена |
1428 г.
замък на Фермо, Миланско херцогство |
---|---|
Починала | |
Погребана | Храм „Малатеста“ (Римини) |
Управление | |
Период | 1442 – 1449 |
Предшественик | Джинерва д'Есте |
Наследник | Изота дели Ати |
Герб | |
Семейство | |
Род | Сфорца по рождение Малатеста по брак |
Баща | Франческо I Сфорца |
Майка | Джована д'Акуапенденте |
Братя/сестри | Полисена Сфорца Сфорца Сфорца Сфорца Секондо Сфорца Друзиана Сфорца Природениː Антония Поликсена Сфорца Галеацо Мария Сфорца Иполита Мария Сфорца Карло Сфорца Филипо Мария Сфорца Сфорца Мария Сфорца Лудовико Мария Сфорца „Мавъра“ Сестра Асканио Мария Сфорца Елизабета Мария Сфорца Отавиано Мария Сфорца Тристано Сфорца Сестра Изота Сфорца Леонардо Сфорца Изолеа Сфорца Лучия Сфроца Тадеа Сфорца Клара Сфорца Антония (Бона Франческа) Сфорца Гризелда Сфорца Фиорделиза Мария Сфорца Беатриче Сфорца Отавиано Сфорца Елиза Сфорца Паоло Сфорца Бианка Франческа Сфорца Полидоро Сфорца Джулио Сфорца Джовани Мария Сфорца Катерина Сфорца Бартоломео Сфорца Антонио Сфорца |
Съпруг | Сиджизмондо Малатеста (29 април 1442) |
Деца | Галеото Малатеста Джована Малатеста |
Произход
редактиранеТя е извънбрачна дъщеря на миланския херцог Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) и любовницата му Джована д'Акуапенденте (*/† 15 век), нар. Ла Коломбина. На 16 октомври 1448 г. папа Николай V узаконява нея и всичките извънбрачни деца на баща ѝ.[2] Има двама братя и две сестри:[3]
- Полисена († като малка)
- Сфорца (* 1429, † 1430)
- Сфорца Секондо (* 1435, † 1491/1493), първи граф на Боргоново (от 1451), генерален губернатор на Парма (през 1483), губернатор на Пиаченца (през 1484), съпруг на Антония дал Верме
- Друзиана (* 1437, † 1474), съпруга на Джано Фрегозо, 24-ти дож на Република Генуа, и на кондотиера Якопо Пичинино, маркиз на Боргоново, Вал Тидоне, Рипалда, Борго Вал ди Таро и Сомаля, граф на Пелегрино Парменсе, Венафро и Компиано, господар на Кастелвисконти, Кастел'Аркуато и др.
Освен това има една полусестра от първия брак на баща ѝ с Полисена Руфо, на която е кръстена,[4] седем или осем полубратя и две или три полусестри от втория му брак с Бианка Мария Висконти, както и тридесет полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки.
Биография
редактиранеПолисена живее със сестра си Друзиана и брат си Сфорца Секондо при майка им в замъка на Фермо. С тях живеят и полубрат им Тристано, и полусестрите им Изота и Изолеа.
През юли 1441 г. във Фермо тя се сгодява за Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини и Фано от 1415 г., за когото се омъжва като втора съпруга на 19 април 1442 г. в Римини. Първата съпруга на Сиджизмондо Джинерва д'Есте умира през 1440 г. отровена,[5] без да му роди деца. Чрез този втори брак той придобива Мондавио – зестра на Полисена[6] и столица на викариата с юрисдикция над 24 замъка, които Малатеста кара да украсят и укрепят.[7]
Полисена умира на 21-годишна възраст в Абатство „Сколка“ в Кастел Сиджизмондо в Римини, вероятно от чума[8] или удушена по заповед на мъжа ѝ.[9] Тя е погребана в храм „Малатеста“ (днешна катедрала „Санта Коломба“) – мавзолей, в който е погребана и първата му съпруга Джиневра. През 1456 г. Сиджизмондо се жени за Изота дели Ати, негова любовница от 1445 г., когато Полисена все още е жива. Друга негова връзка по време на брака му с Полисена е тази с Ванета дей Тоски.[10]
През 1461 г. папа Пий II отлъчва и обвинява Сиджизмондо, че е убил съпругите си Джиневра и Полисена.[11] Джиневра е отровена, а Полисена е удушена с кърпа. Твърди се, че кара да затворят да умре от глад в кула францискански монах, понеже е виновен, че не е разкрил изповедната тайна, разкрита му от Полисена.
Брак и потомство
редактиране∞ юли 1441 (годеж), 23 март 1443[1] или 19 април 1444[12] в Римини за Сиджизмондо Пандолфо Малатеста (* 19 юни 1417, Бреша; † 9 октомври 1468, Римини), господар на Римини и Фано, от когото има син и дъщеря:
- Галеото Малатеста (*/† 1442);
- Джована Малатеста (* 1444, † 1511), ∞ 1451 за Джулио Чезаре да Варано (* 1434, Камерино; † 9 октомври 1502, Пергола), господар на Камерино и голям меценат, от когото ражда двама сина.[13]
Вижте също
редактиранеИзточници и бележки
редактиране- ↑ а б Charles Fawles. Polissena Sforza // Medlands. Посетен на 1 окт. 2021.
- ↑ Maria Nadia Covini. Sforza, Tristano. // Посетен на 29 септ. 2021.
- ↑ Alberto e Silvia Silvestro. Secondo Sforza: un condottiero del ‘400 // 1988. Посетен на 1 окт. 2021.
- ↑ Имената Сфорца и Друзиана, които са често срещани в различните кадетски клонове на Сфорца през 15 и 16 век, се срещат и до днес в сем. Сфорца Чезарини (Sforza Cesarini).
- ↑ Sigismondo Pandolgo Malatesta di Brescia, на Condottieri di ventura, посетен на 1 окт. 2021.
- ↑ L'origine e la storia della città // 22 май 2002. Архивиран от оригинала на 21 февр. 2008.
- ↑ VALCESANO Mondavio (Pesaro) nelle Marche. Посетен на 1 окт. 2021
- ↑ Antonio Montanari * Riministoria, // Архивиран от оригинала на 3 март 2016.
- ↑ Armando Laghi, Vannetta Toschi, nobile fanese, madre di Roberto Malatesta, Sistema bibliotecario di Fano. Посетен на 1 окт. 2021
- ↑ il Rimino - Riministoria // Архивиран от оригинала на 28 май 2007.
- ↑ La Signoria dei Malatesta
- ↑ Sforza Secondo Sforza // Посетен на 1 окт. 2021.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Varano da Camerino, Torino, 1835.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Polissena Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |