Ийдеелвен

река в Швеция

Ийдеелвен (на шведски: Gideälven) е река в Северна Швеция (провинции Вестерботен и Вестернорланд), вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море, с дължина 225 km и площ на водосборния басейн 3442 km².[1]

Ийдеелвен
(на шведски: Gideälven)
64.5602° с. ш. 17.3349° и. д.
63.3311° с. ш. 19.1287° и. д.
Изворът и устието на река УИйдеелвен в Швеция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Швеция
Дължина225 km
Водосб. басейн3442 km²
Начало
Мястоез. Хакшон
Координати64°33′36.71″ с. ш. 17°20′05.64″ и. д. / 64.5602° с. ш. 17.3349° и. д.
Надм. височина456 m
Устие
МястоБалтийско море
Координати63°19′51.96″ с. ш. 19°07′43.31″ и. д. / 63.3311° с. ш. 19.1287° и. д.
Надм. височина0 m
Ийдеелвен в Общомедия
Река Ийдеелвен

Географска характеристика

редактиране

Река Ийдеелвен изтича от южния ъгъл на езерото Хакшон, разположено на 456 m н.в. в южната част на платото Норланд, в централната част на лена Вестерботен. По цялото си протежение тече предимно в югоизточна посока по южната периферия на платото, като минава последователно през множество малки проточни езера, а между тях и по-надолу образува бързеи, прагове и 10 малки водопада (най-високият от които е 25 m). В долното течение тече по хълмиста приморска равнина. Влива се в западната част на Ботническия залив на Балтийско море при град Хусум (лен Вестелнорланд).[1]

Водосборният басейн на река Ийдеелвен обхваща площ от 3442 km². Речната ѝ мрежа е двустранно развита, но всичките ѝ притоци са къси и маловодни. На североизток и югозапад водосборният басейн на Ийдеелвен граничи с водосборните басейни на реките Льодеелвен, Анундшо, Онгерманелвен и други по-малки, вливащи се в Ботническия залив на Балтийско море.[1]

Ийдеелвен има предимно снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.[1]

Стопанско значение, селища

редактиране

На някои от по-големите водопади са изградени малки ВЕЦ-ове. Водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване и воден туризъм. Селищата, разположени по течението ѝ, са предимно малки, като по-значителни са Бьорна и Хусум.[1]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране