Икономика на даровете

Икономика на даровете (на английски: gift economy) или култура на даровете (gift culture) е модел на размяна, в който благата не се търгуват или продават, а се подаряват без експлицитен договор за отплата в текущия или в бъдещ момент от време.[1] Икономиката на даровете се различава от бартерната и от пазарната икономика, в които стоките и услугите се разменят срещу други стоки и услуги, или пари.[2]

Изследванията на икономиките на даровете започват от полския антрополог Бронислав Малиновски, който по време на Първата световна война изучава и описва особените разменни взаимоотношения („кула“) на жителите на Тробрианските острови.[3][4] „Кула“ имат вид на икономика на даровете, тъй като членовете на племето изминават големи разстояния в опасни морета, за да дадат в дар на племето си смятаните за ценни предмети без гаранция за възвръщаемост. Дебата на Малиновски с френския антрополог Марсел Мос по темата установява сложността на проблематиката за размяната на дарове и води до въвеждането на серия термини като „реципрочност“, „неотчуждима собственост“ и „престация“, необходими за разграничаване на различните форми на размяна.[5][6]

Според антрополозите Морис Блох и Джонатан Пари, в икономиката на даровете най-голям интерес представлява неформализираната връзка между пазарната и непазарната размяна. Според някои изследователи, икономиките на даровете изграждат общности и взаимоотношения, на които пазарните принципи действат „разяждащо“.[7][8]

Икономиката на даровете се различава от другите форми на размяна по ред принципни положения, например по вида права, които подаряваните обекти пораждат; въпросът дали даряването формира отделна „сфера на размяна“, която може да бъде характеризирана като „икономическа система“, и характера на социалните взаимоотношения, които размяната на дарове установява. В силно комерсиализирани общества идеологията на даряването се отличава от „престациите“, типични за непазарните общности.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Cheal, David J. 1 // The Gift Economy. New York, Routledge, 1988. ISBN 0415006414. с. 1–19. Посетен на 18 юни 2009.
  2. R. Kranton: Reciprocal exchange: a self-sustaining system, American Economic Review, V. 86 (1996), Issue 4 (September), p. 830-51
  3. Malinowski, Bronislaw. Argonauts of the Western Pacific. London, 1922.
  4. Keesing, Roger, Strathern, Andrew. Cultural Anthropology. A Contemporary Perspective. Fort Worth, Harcourt Brace and Company, 1988. с. 165.
  5. Mauss, Marcel. The Gift: Forms and Functions of Exchange in Archaic Societies. London, Cohen & West, 1970.
  6. Weiner, Annette. Inalienable Possessions: The Paradox of Keeping-while-Giving. Berkeley, University of California Press, 1992.
  7. J. Parry, M. Bloch. Introduction in Money and the Morality of Exchange. Cambridge, Cambridge University Press, 1989. с. 8–12.
  8. Bollier, David. The Stubborn Vitality of the Gift Economy. Silent Theft: The Private Plunder of Our Common Wealth. First Printing ed. New York: Routledge, 2002. 38-39. Print.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gift economy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​