Илия Балтов (ВМОРО)
Тази статия е за прилепчанеца, деец на ВМОРО. За битолчанеца, деец на ВМОК вижте Илия Балтов (ВМОК).
Илия Димитров Балтов с псевдоними Абрицки[1] и Урин[2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
| Илия Балтов | |
| български просветен деец и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Женевски университет |
Биография
редактиранеБалтов е роден в 1877 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[5] и става учител в Прилеп, а по-късно в Битоля. Присъединява се към ВМОРО още като ученик. Учителства в Прилеп и Битоля. Член е на Прилепския революционен комитет.[4] В 1902 година е изпратен от ВМОРО в Неврокоп, за да укрепи организацията в района. По решение на Серския окръжен комитет на ВМОРО Балтов две години е учител в Мелнишкото българско класко училище (1904 – 1906).[6][3] По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в четнически акции. На Първия конгрес на Серския революционен окръг в 1905 година е избран да член на Серския окръжен комитет. През септември 1905 година е депутат на Рилския конгрес на организацията.[3] Делегат е и на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.[7]
След Младотурската революция в 1908 година участва в отряда на Яне Сандански при Похода към Цариград в подкрепа на младотурците. Същата година заминава за Швейцария и завършва история в Женевския университет. В 1912 година се връща в Неврокоп като учител.[3]
В 1914 година завършва история в Софийския университет и отново учителства в Неврокоп, Златна Панега и Бургас. След войните Балтов е пръв директор на откритата в 1920 година Неврокопска гимназия,[3] днес Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“. Участва в дейността на тютюневата кооперация „Македонски тютюни“.[8]
В 1922 година се преселва в София, където умира в 1928 година.[3][9]
Балтов е съпруг на революционерката и просветна деятелка Анастасия Балтова.[3][10]
Бележки
редактиране- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 98.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
- ↑ а б Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Божиков, Б. Беше мъдър учител и доблестен човек // Пиринско дело 14 (273). 10 октомври 1986.
- ↑ Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 13.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
| Иван Гавалюгов | → | кмет на Неврокоп (1918 – август 1919) |
→ | М. Пендов |