Илия Георгиев (свещеник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Георгиев.
Илия Георгиев е български свещеник и участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония и Тракия.[1]
| Илия Георгиев | |
| български духовник | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеИлия Георгиев е роден през 1854 или 1864[2] година в село Негован, Лъгадинско. Завършва начално образование в родното си място. По-късно се самообразова и изучава говоримо и писмено турски и гръцки език. През 1884 година е ръкоположен за екзархийски свещеник в родното си село[3], където в продължение на дванадесет години води борба с местните гъркомани.
През 1896 година Георгиев е изпратен от екзарх Йосиф I за архиерейски наместник в град Фере, Беломорска Тракия. По-късно заема същата длъжност в Димотика, Емборе и Просечен, като навсякъде се изявява, като енергичен борец за българщината. Преди Балканската война се завръща в Негован, където оглавява църковно-училищното настоятелство. По негова инициатива се изгражда нова училищна сграда.
След Междусъюзническата война от 1913 година, Георгиев се установява в Горна Джумая, където отново е свещеник и писар на църковното настоятелство.
Почива в Горна Джумая през 1930 година.
Бележки
редактиране- ↑ Захов. † Свещ. Илия Георгиевъ // Македония IV (1051). 16 април 1930. с. 4.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 89.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, София, стр. 652.