Просечен (дем Просечен)

Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просечен.

Просѐчен или Прося̀чен (изписване до 1945 година: Просѣченъ; на гръцки: Προσοτσάνη, Πρωσοτσάνη, Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис[1][2]) е град в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 3937 души (2001).

Просечен
Προσοτσάνη
— град —
Панорама на Просечен
Панорама на Просечен
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 124 m
Население 3937 души (2001)
Пощенски код 662 00
Телефонен код 25220 – 2
Официален сайт www.prosotsani.gr
Просечен в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът се намира в Драмското поле на 15 километра западно от Драма. Името си градът дължи на Ружденския проход между Боздаг и Сминица, в чието подножие се намира Просечен.[3]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.[4]

СредновековиеРедактиране

Край селото е запазена късносредновековната църква от XIII век „Свети Пантелеймон“, католикон на изчезнал манастир.[5][6][7]

В Османската империяРедактиране

Според османски регистър от 1478 година в Просечен са регистрирани 110 домакинства - 91 християнски и 19 мюсюлмански.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Просоджани (Prosodjani) живеят 1200 гърци.[8]

В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов.[9] От 1880 до 1884 година български учител в Просечен е Георги Гърнев, който печели уважението на населението и на общината.[10]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Просочен, голямо село на СЗ от Драма, разположено на равно поле. От Просочен за Драма има шосе, което ще свърже Неврокоп; разстоянието е 3 часа. Къщите са речи всичките на един кат, ниски. Чаршия с повече от 30 дюкяна; в събота става многолюден пазар, в който дохождат хора дори от Зъхненско и Сярско. Една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Полето около Просочен ражда най-добро качество тютюн; обработва се също тъй сусам, анасон и памук. Има мнозина разбогатяли селяне от тютюна. По-голямата част от населението са заможни и живеят охолно.

Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български.[11]

В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:

...главното българско село в Драмско... дето излазя най-добрия Драмски тютюн. Името на това село е прочуто, много добре известно на всичките знаменити любители на ароматичния пушек по света... „Просеченският кеф“ е прочут по света и се пише с аршинни букви над тютюнопродавниците.[12]
 
Носия от Просечен. Драмски етнографски музей

През 1899 година под ръководството на мюдюра на Просеченска нахия Тахсин и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата.[13]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.[14] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.[15]

Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците – в Турската махала.[16] Населението на селото в края на 19 и началото на XX век е разделено в конфесионално отношение:

Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката – под разположението на Екзархийското болшинство.[17]

Според Кънчов:

Просочен е на хубаво място, там, дето се начева равно поле... Просочен има къщята си гъсто събрани. Повечето са двукатни. Има малка чаршийка. Прилича на градец Улиците по средата с талпи и камъни. Про краищата към Гюреджик има широки и хубави улици. През селото минава сухо дере. Има бунари и по няколко чешми. Седалище е на мюдюр, който управлява Просочен, Плевня, Кобалица, Чалъ баш, Боболец, Волак, Сидерово и Гюреджик. Поминък: главно тютюн. Изкарват най-добрия тютюн подир бахчата. Казват, че просоченци изкарват главно около 13 – 15 хиляди денка – 30 оки е един денк. На него са равни само Доксат в цялата околност. Просоченишкият тютюн се продава обикновено по 10 – 12 гроша... Цялото село е овесено с тютюневи върви... Между българите има богати човеци, които въртят голяма търговия – хаджи Георги. Но се борят помежду си, затова не успяват толкова черковните и училищните им работи. В селото има прекрасни къщя, хубаво мелебилани. Става пазар в събота. Патриаршистите държат хубаво училище. Българите едно малко здание.[18]

В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:

Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен, едно от най-големите и най-богатите села в окръжието и прочуто по добрия си тютюн. Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медимицата, грък по народност.[19]

Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 – на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата.[20] В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.[21]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава. Кмет: Атанас Манол, Аза: Пенко Ванчо, Аза: Ангел.[22]

По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23] Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части.[24]

В ГърцияРедактиране

 
Кметството (демархията) в Просечен
 
Сватбена или празнична носия от Просечен

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.[25]

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:

Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство...[26] Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал.[27]

В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни – в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села.[16] На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.[28]

През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци – понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.[29]

ЛичностиРедактиране

Родени в Просечен
 
Димитър Кочооглу.

ЛитератураРедактиране

  • Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 79.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 179.
  5. Δήμος Προσοτσάνης. Εκδηλώσεις και Δρώμενα 2018. с. 15.
  6. а б Το εξωκλήσι του Αγίου Παντελεήμονα. // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 24 септември 2019 г.
  7. Βελένης, Γεώργιος. Ενας Παλαιολόγιος ναός στην περιοχή της Δράμας. // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Ο Μέγας Αλέξανδρος. Посетен на 23 септември 2019 г.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  10. Динчев, Костадин. Виждания за фолклора. Благоевград, Издателство на Българската комунистическа партия, 1994. ISBN 9547993828. с. 55.
  11. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 33 – 34.
  12. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 66.
  13. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 69 – 70.
  14. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  16. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
  17. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 68.
  18. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
  19. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 19.
  20. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 181.
  21. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  22. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  24. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 119.
  25. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  26. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  27. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 199.
  28. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  29. Προσοτσάνη – Αγ. Τριάς. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-06-05 в Wayback Machine.
  30. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 423.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  33. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  35. Списък на убити партизани
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 625.
  39. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
  43. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68.
  44. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  45. Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 година
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 360.