Отваря главното меню

Илия Куртев

български опълченец общественик

Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.

Илия Куртев
български опълченец общественик
Роден
Починал
7 август 1923 г. (65 г.)

Образование Национален военен университет

БиографияРедактиране

 
Членска карта на Славянското благотворително дружество на Тодор Саев, подписана от председателя Илия Куртев и секретаря Борис Мандушев
 
Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.

Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на каузата за обединение на българските земи.[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.[2]

Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.[1] От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в първи пехотен софийски полк. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.

В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.[3] Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“.

По време на Балканските войни е етапен комендант на Радомир.[4]

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец. // www.zarata.org, 7 август 2015. Посетен на 15 декември 2015.
  2. Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери, първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
  3. Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.
  4. Биография на сайта Бойна слава