Първи пехотен софийски полк
Първи пехотен софийски на Негово Височество Княз Александър I полк е български пехотен полк, част от Първа пехотна софийска дивизия.
| Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк | |
 Коледа в полето, 1-ви пехотен софийски полк (1915) | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Княз Александър I |
| Активна | 12 октомври 1884 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Размер | 4492 (към 1 октомври 1915) |
| Гарнизон/щаб | София |
| Годишнини | 7 ноември – победата при Сливница |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Васил Кутинчев Ген. Никола Жеков Ген. Велизар Лазаров |
| Бойни командири | Подп. Христо Попов (СБВ) Подп. Иван Мотикаров (БВ) Полк. Димитър Маринов (БВ) Полк. Георги Долапчиев (ПСВ) Ген. Велизар Лазаров (ПСВ) Подп. Константин Дончев (ВСВ) |
| Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк в Общомедия | |
Формиране
редактиранеПърви пехотен софийски полк е формиран под името Първи пеши софийски полк с Указ № 41 от 12 октомври 1884 година от Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 пеши дружини с щаб в София. След образуването на полка, дружините получават наименования съответно 1-ва, 2-ра и 3-та. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като в състава му влизат четири редовни дружини, една запасна и един ученически легион.[1] Заедно с 2-ри пехотен струмски полк образува Първа пеша бригада. [2] За знаме на полка е определено знамето на 1-ва пеша Софийска дружина. През 1892 година полкът е преименуван на 1-ви пехотен софийски полк.
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиране
В Балканската война (1912 – 1913) заедно с Шести Търновски полк, Първи полк образува първа бригада на Първа софийска дивизия. На 9 октомври 1912 г. полкът започва сражението при Гечкинли и Селиолу с превъзхождащи го турски сили. Макар и с много жертви на 9 и 10 октомври полковете от Първа софийска бригада, подпомогнати от Втора бригада от Четвърта преславска дивизия, отблъскват турските части. Полкът губи 27 убити или ранени офицери и 866 войници. [3] Взема участие и в боевете при Люлебургаз, Чаталджа, Кадъкьой и Албасан.[1]
По време на Междусъюзническата война (1913) в бой с въоръжени местни жители рота от 1-ви пехотен софийски полк участва в опожаряването на Триград, тогава с помашко население.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918), през септември 1915 г. полкът е отново мобилизиран и влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.[4]
Към 1 октомври 1915 г. полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4][5]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 80 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4412 |
Коне: 474 | Обикновени коли: 61 Товарни коли: 271 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4311 Картечници: 4 |
От 1 до 8 октомври 1915 г. полкът участва в боевете при Лазаров камък, Корабул, Градище и Триножник, след което до 14 октомври в боевете при Драганов връх и Дренова врата.
През 1916 година полкът, както и останалите подразделения на Първа дивизия, е включен в състава на Трета армия, която воюва срещу румънски, руски и сръбски сили в Добруджа. На 5 септември 1916 г., по време на атаката на Тутракан Първи полк се отличава при превземането на укрепление № 8 в Третия сектор на крепостта и пробива на главната румънска отбранителна линия[6].
В преследването на румънските войски, на 25 октомври 1916 година Първи полк пръв от българските и съюзническите войскови единици влиза в град Черна вода в Северна Добруджа[7] и заема моста на река Дунав.
Полкът участва в Букурещкото настъпление. Особено тежки боеве води между 2 и 6 декември 1916 година, когато при Комана край Букурещ отблъсква настъпващи руски части[8].
През 1917 година Първи полк е предислоциран на Южния (Македонския) фронт, където се сражава до Солунското примирие. Съгласно сключената конвенция между българското правителство и Съглашението на 2 октомври 1918 година полкът е в плен на френското командване, от който плен се завръща на 17 ноември същата година.
Между двете световни войни
редактиранеНа 19 декември 1920 година с указ № 96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-ва пехотна софийска дружина. През 1928 година от дружината и 1-ва жандармерийска дружина се формира отново 1-ви пехотен софийски полк, въпреки че, до 1938 година носи явното наименования дружина.[9]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПо време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт (януари 1941 – 22 септември 1941) в района на село Левка, през май 1944 година отново е мобилизиран и отново се намира на Прикриващия фронт, но този път в района между реките Арда и Марица. През септември 1944 година е дислоциран на западната граница и взема участие в първата фаза на т.нар. „Отечествена война“, като води боеве при Страцин, Крива паланка и Куманово.[9]
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или на Прикриващия фронт на негово място в мирновременния му гарнизон се формира 1-ва пехотна допълваща дружина, като към нея са зачислени гвардейската дружина и ЖП комендантства в района на София.[9]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк на 1-ви пехотен софийски полк.[10]
Наследник на полка се явява 48-и мотострелкови полк.[1]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първи пеши софийски на Н.В. Княз Александър I полк (12 октомври 1884 – 1892)
- Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1892 – 19 декември 1920)
- Първа пехотна софийска на Н.В. Княз Александър I дружина (19 декември 1920 – 1928)
- Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1928 – 5 март 1946)
- Първи пехотен софийски полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Андрей Всеволожски | до 11 септември 1885[11] | |
| Капитан | Христо Попов | от 11 септември 1885 | |
| Майор | Васил Кутинчев | 1888 – 1 януари 1893[12] | |
| Подполковник | Ангел Панев | ноември 1894 – 1898? | |
| Полковник | Перикъл Енчев | към 1904 | |
| Подполковник | Станю Топалов | 1907 | |
| Полковник | Никола Жеков | 7 март 1910 – 1 март 1912 | |
| Подполковник | Иван Мотикаров | Балканска война | |
| Полковник | Димитър Маринов | 1912 – 1913 | |
| Подполковник | Георги Долапчиев | от 1915 | |
| Полковник | Велизар Лазаров | март 1916 – 1918 | |
| Полковник | Тодор Георгиев | 1923 – 1926 | |
| Подполковник | Николай Кюркчиев | 1934 – 1934 | |
| Подполковник | Владимир Йорданов | от 1935 | |
| Полковник | Богдан Събев | 1938 – 1942? | |
| Подполковник | Константин Дончев | от 14 септември 1944 | |
| Полковник | Тотю Данов | от 1945 | |
| Полковник | Петър Филипов Абаджиев | към 1946 |
Други командири: Никола Михайлов
В мемоарната литература
редактиранеНа пътя на полка през 1916 – 1917 година са посветени спомените на Досю Драганов „Бѣх на война“.[13]
Галерия
редактиранеСнимки по време на Сръбската кампания през Първата световна война, 1915 г. Част от албум, подарен на „обичания ни главнокомандващ г-н генерал-майор Жеков“ от офицерите на полка
Източници
редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Бележки
редактиране- ↑ а б в ДВИА, ф. 72, История на фондообразувателя
- ↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107.
- ↑ Някои военни историци критикуват сражението при Селиолу и Гечкинли, започнато по инициатива на Първа софийска бригада, като го смятат за прибързано и за причина българската армия да бъде лишена от част от плодовете на победата при Лозенград – вж. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136 – 147
- ↑ а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 195
- ↑ Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 553 – 555
- ↑ Стоянович, Сава. Оръдията през декември, София 1993, с. 153 – 157
- ↑ Стоянович, Сава. Оръдията през декември, София 1993, с. 211 – 222
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 19
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 40,467.
- ↑ Пеев, П., „генерал от пехотата Васил Кутинчев“, София, Печатница „Стопанско развитие“, стр. 44, 47
- ↑ Драганов, Досю Д. Бѣх на война, София 1940, 350 с.
