Илко Димитров

български юрист и писател
Тази статия е за българския общественик и поет. За българския революционер вижте Илко Димитров (революционер).

Илко Димитров е български общественик и поет.

Илко Димитров
български юрист и писател
Роден
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение
Награди„Иван Николов“ (2009)
Политика
Депутат
XL НС   

Биография

редактиране

Роден е през 1955 г. в град София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като юрист в София. Заместник-министър на отбраната (2003-2005), народен представител в XL народно събрание (2005-2009).

Библиография

редактиране
  • „Опит за определение“, стихове, Изд. „Български писател“, София, 1989
  • „Обратен водопад“, стихове, „Свободно поетическо общество“, София, 1995
  • „Вселена по здрач“, стихове, „Свободно поетическо общество“, София, 1998
  • „Паркът“, поема, Изд. „Лодос“, София, 1999
  • „Трите кошници“, стихове, Изд. „Лодос“, София, 2000[2]
  • „Разчленяване“, поема, Изд. „Стигмати“, София, 2001[3]
  • „Бяло“, избрано, Изд. „Стигмати“, София, 2008[4]
  • „Продавачът на конци“, поема, Изд. „Стигмати“, София, 2009[5]
  • „4етири“, поезия, Изд. „Стигмати“, София, 2011[6]
  • „това едно / можеш ли го“, поезия, ИК „Критика и хуманизъм“, София, 2013[7]
  • „Черно“, избрано, Издателство за поезия ДА, София, 2018
  • „Приближение“, поезия, ИК „Критика и хуманизъм“, София, 2019
  • „Изчезване на времето“, поезия, ИК „Изток-Запад“, София, 2021
  • Веднъж през август“, поезия, ИК „Аквариус“, София, 2023

Други произведения

редактиране
  • „Приказки за Попо“, книга за деца, Изд. „Аргес“, София, 1992
  • „Двамата съдружници“, есета, Изд. „Стигмати“, София, 2007 [8]
  • „Бог в Ню Йорк“, проза, Изд. „Стигмати“, София, 2010[9]

Източници

редактиране
  1. Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009
  2. Силвия Чолева, „Книга на прозренията“, рец. във в. „Култура“, бр. 12 (2173), 30 март 2001 г.
  3. Йордан Ефтимов, „Спарагмос“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 37, 7-13.11.2001 г.
  4. Силвия Чолева, „Три цвята: бяло, бяло, бяло“, рец. във в. „Култура“, бр. 21 (2504), 6 юни 2008 г.
  5. Владимир Трендафилов, „Парадокси: литературни и други“, рец. в електронно списание LiterNet, 20.03.2009, № 3 (112).
  6. Яница Радева, „Четири, като възможност да бъдеш“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 27, септември 2011 г.
  7. Радослав Чичев, Илко Димитров - „това едно / можеш ли го“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.06.2013, № 6 (163).
  8. Едвин Сугарев, „Да бъдеш съдружник Божий“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 36, 7.-13.11.2007 г., стр.5.
  9. Георги Каприев, „Бог в Ню Йорк – талантливата радикалност“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2600), 16 юли 2010 г.

Външни препратки

редактиране