XL народно събрание

състав на Народното събрание на България (2005–2009)

Четиридесетото народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г.

Сградата на Народното събрание.

Първото му заседание е на 11 юли и е открито от най-възрастния депутат – Коста Цонев от НДСВ (на 76 години).[1]

В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005). Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите. Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.

Парламентарно представени сили

редактиране

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).[2]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – „Обединени демократични сили“ (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и „Български народен съюз“ (БНС)(БЗНС – Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[2]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „Атака“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[2]

Партия / Коалиция Гласове Проценти Мандати
Коалиция за България 1 129 196 30,95% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 19,88% 53
Движение за права и свободи 467 400 12,81% 34
Национално обединение АТАКА 296 848 8,14% 21
Обединени демократични сили 280 313 7,68% 20
Демократи за силна България 234 788 6,44% 17
Български народен съюз 189 268 5,19% 13
Общо: 3 323 127 91,09% 240

Парламентарни групи

редактиране

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция Атака
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция Атака – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията – Петър Манолов – също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция Атака остава със 17 души.[3]

В началото на 2009 г. е образувана нова парламентарна група – „Ред, законност и справедливост“.[4]

Ръководство

редактиране
Длъжност Народен представител Парламентарна група
Председател Георги Пирински БСП
Заместник-председател Любен Корнезов БСП
Заместник-председател Камелия Касабова НДСВ
Заместник-председател Юнал Лютфи ДПС
Заместник-председател Петър Берон Атака
Заместник-председател Надежда Михайлова ОДС
Заместник-председател Екатерина Михайлова ДСБ
Заместник-председател Анастасия Мозер БНС

Парламентарни комисии

редактиране
  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

При съставянето на това народно събрание, сочена за основна негова задача е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[5]

Трета промяна в Конституцията (2006)

редактиране

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[6][7]

Поправка „Ванко 1“ (2006)

редактиране

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

редактиране

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.

Източници

редактиране
  1. https://www.dw.com/bg/първото-заседание-на-40-то-народно-събрание/a-2594726
  2. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404 – 410.
  3. „Атака“ изключи „предателите“, НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  4. Рокади в парламента – информационна агенция „Фокус“, 10 април 2009 г.
  5. „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ Архив на оригинала от 2008-12-06 в Wayback Machine. – статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.
  6. Промените в конституцията минават на първо четене – segabg.com, 04.2.2006
  7. Приемане на поправките на второ четене – segabg.com, 03.3.2006

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране