Отваря главното меню

Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия. Площ 6413 km² (7-мо място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души[1] (9-то място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.

Самцхе-Джавахети
სამცხე-ჯავახეთი
SamtskheJavakhetiLocationinGeorgia.svg
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Адм. център Батуми
Площ 6 413 km²
Население (2018) 155 900 души
24,3 души/km²
Губернатор Бесик Амиранашвили
Езици грузински
Часова зона UTC+4
Самцхе-Джавахети в Общомедия
Арменската църква в Ахалкалаки

Историческа справкаРедактиране

От 13-ти до 17-ти на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13-ти век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14-ти век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16-ти век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.[2]

Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15-ти век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17-ти век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12-ти век, но през 15-ти век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).

Географска характеристикаРедактиране

Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-мо място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).

Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с ТурцияАрсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m 41°26′13″ с. ш. 43°38′46″ и. д. / 41.436944° с. ш. 43.646111° и. д.) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.[3]

Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.

НаселениеРедактиране

Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия

Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души[1] (9-то място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 54,6%, грузинци 43,4%, руснаци 1,1%, осетинци 0,4%, гърци 0,4% и др.[4].

Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Арменска апостолическа църква (42,3 %), Грузинска православна църква (40,9 %), Католицизъм (13,2 %), Ислям (2,8 %).[5]



Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.

 
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Ахалцихе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1.Адигенски 800 16 305 сгт Адигени 783 33 Абастумани
2.Аспиндски 825 10 531 сгт Аспиндза 2 379 36
3.Ахалкалакски 1 235 45 070 гр. Ахалкалаки 8 295 75
4.Ахалцихски 1 010 39 375 гр. Ахалцихе 17 903 - гр. Вале
5.Боржомски 1 189 25 214 гр. Боржоми 10 546 49 Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери
6.Ниноцминдски 1 353 21 503 гр. Ниноцминда 5 144 94

През областта преминават нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан и Южнокавказският газопровод.

ИзточнициРедактиране