Имре Кертес

унгарски писател

Имре Кертес (на унгарски: Kertész Imre, МФА: [ˈkɛrteːs 'imrɛ]) е унгарски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат за литература през 2002 година[1] за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.

Имре Кертес
Imre Kertész
унгарски писател
2005 г.
Роден
Будапеща, Кралство Унгария
Починал
31 март 2016 г. (86 г.)
ПогребанКерепеши, Будапеща, Унгария
Националност Унгария
Работилпреводач, журналист, писател, сценарист
Литература
Жанровероман
ТемаХолокост
Известни творбиБезсъдбовност“ (1975)
Награди„Тибор Дери“ (1989)
„Шандор Мараи“ (1996)
„Кошут“ (1997)
„Фридрих Гундолф“ (1997)
Хердерова награда (2000)
Аделберт фон Шамисо“ (2001)
Нобелова награда Нобелова награда за литература (2002)
Жан Амери“ (2009)
Семейство
БащаЛасло Кертес
МайкаАранка Якаб
СъпругаАлбина Ваш
Магда Амбрус
Уебсайт
Имре Кертес в Общомедия

Биография

редактиране

Имре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща.[2] През 1944 година, в края на Втората световна война, той е на 14 години и е депортиран, заедно с други унгарски евреи, в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд.[2] Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. Макар романът често да е определян като автобиографичен, самият автор отхвърля това определение.

След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 г., Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. През 2002 г. получава Нобелова награда за литература.

Библиография

редактиране
  • Sorstalanság. 1975.
  • A nyomkereső. 1977.
  • Detektívtörténet. 1977.
  • A kudarc. 1988.
  • Kaddis a meg nem született gyermekért. 1990.
    • Кадиш за нероденото дете. София, Стигмати, 2004. ISBN 9549521931. с. 148.
  • Az angol lobogó. 1991.
  • Gályanapló. 1992.
  • A holocaust mint kultúra: három előadás. 1993.
  • Jegyzőkönyv. 1993.
  • Valaki más: a változás krónikája. 1997.
  • A gondolatnyi csend, amíg a kivégzőosztag újratölt. 1998.
  • A száműzött nyelv. 2001.
  • Felszámolás. 2003.
  • K. dosszié. 2006.
  • Európa nyomasztó öröksége. 2008.
  1. The Nobel Prize in Literature 2002 – Imre Kertész // The Nobel Foundation. Посетен на 9 февруари 2008.
  2. а б Imre Kertész // Encyclopædia Britannica. Посетен на 9 февруари 2008.

Външни препратки

редактиране