Имре Кертес
Имре Кертес (на унгарски: Kertész Imre, МФА: [ˈkɛrteːs 'imrɛ]) е унгарски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат за литература през 2002 година[1] за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“.
Имре Кертес Imre Kertész | |
унгарски писател | |
2005 г. | |
Роден |
Будапеща, Кралство Унгария |
---|---|
Починал | |
Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
Националност | Унгария |
Работил | преводач, журналист, писател, сценарист |
Литература | |
Жанрове | роман |
Тема | Холокост |
Известни творби | „Безсъдбовност“ (1975) |
Награди | „Тибор Дери“ (1989) „Шандор Мараи“ (1996) „Кошут“ (1997) „Фридрих Гундолф“ (1997) Хердерова награда (2000) „Аделберт фон Шамисо“ (2001) Нобелова награда за литература (2002) „Жан Амери“ (2009) |
Семейство | |
Баща | Ласло Кертес |
Майка | Аранка Якаб |
Съпруга | Албина Ваш Магда Амбрус |
Уебсайт | |
Имре Кертес в Общомедия |
Биография
редактиранеИмре Кертес е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща.[2] През 1944 година, в края на Втората световна война, той е на 14 години и е депортиран, заедно с други унгарски евреи, в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд.[2] Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. Макар романът често да е определян като автобиографичен, самият автор отхвърля това определение.
След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 г., Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. През 2002 г. получава Нобелова награда за литература.
Библиография
редактиране- Sorstalanság. 1975.
- Безсъдбовност. Стигмати, Жанет-45, 2003. ISBN 9549521842. с. 288.
- A nyomkereső. 1977.
- Detektívtörténet. 1977.
- A kudarc. 1988.
- Kaddis a meg nem született gyermekért. 1990.
- Кадиш за нероденото дете. София, Стигмати, 2004. ISBN 9549521931. с. 148.
- Az angol lobogó. 1991.
- Gályanapló. 1992.
- A holocaust mint kultúra: három előadás. 1993.
- Jegyzőkönyv. 1993.
- Valaki más: a változás krónikája. 1997.
- A gondolatnyi csend, amíg a kivégzőosztag újratölt. 1998.
- A száműzött nyelv. 2001.
- Felszámolás. 2003.
- K. dosszié. 2006.
- Досието К. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201495. с. 216.
- Európa nyomasztó öröksége. 2008.
Бележки
редактиране- ↑ The Nobel Prize in Literature 2002 – Imre Kertész // The Nobel Foundation. Посетен на 9 февруари 2008.
- ↑ а б Imre Kertész // Encyclopædia Britannica. Посетен на 9 февруари 2008.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Имре Кертес
- „Започнах от нищото“, интервю с Кертес на Дьорд Сонди в „Литературен вестник“, бр. 33, 16 октомври 2002
- „Катастрофа на щастието“, интервю с Кертес на Ирис Радис в grosnipelikani.netАрхив на оригинала от 2007-09-28 в archive.today, 15 януари 2003 (ориг. в „Ди цайт“, бр. 43/2002)
- Текстове на Кертес в Литературен клуб
- Текстове на Кертес в Литернет