Инаятула Кан (на пущунски: امير عنايت الله خان‎) е крал на Афганистан[1] от 14 януари 1929 г. до 17 януари 1929 г. Той е син на бившия афганистански крал Хабибула Кан. Краткото царуване на Инаятула завършва с абдикирането му.

Инаятула Кан
Крал на Афганистан
Портретна снимка от 1929 г.
Управлениеот 14 януари 1929 г.
до 17 януари 1929 г.
3 дни
Коронация14 януари 1929 г.
НаследилАманула Кан
НаследникХабибула Калакани
Лични данни
Роден
Починал
12 август 1946 г. (57 г.)
Семейство
ДинастияБаракзай
БащаХабибула Кан
МайкаДжамал Бегум
БракХайрия
Инаятула Кан в Общомедия

В средата на нощта на 14 януари 1929 г. Аманула Кан предава короната на брат си Инаятула и се опитва да избяга тайно от Кабул в Кандахар. Въпреки това, Хабибула Калакани и неговите последователи преследват Аманула и неговият Rolls-Royce с коне, но Аманула успява да избяга.

След бягството на краля, Хабибула Калакани написва писмо до крал Инаятула, с ултиматум да се предаде или да се подготви за война. Отговорът на новия крал е, че никога не е искал да бъде крал и се съгласява да абдикира и да провъзгласи Хабибула Калакани за крал на 18 януари 1929 г.[2] Инаятула е изведен от Кабул от Кралските военновъздушни сили и прекарва остатъка от живота си в изгнание, първо в Британска Индия, а след това до смъртта си през 1946 г. в Техеран.

Източници редактиране

  1. Royal Ark
  2. Embassy of Afghanistan in Tokyo // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2017-12-06.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inayatullah Khan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​