Иново
- Вижте пояснителната страница за други значения на Иново.
Ѝново е село в България, област Видин, община Видин.
| Иново | |
 Православен храм „Св. Троица“ | |
  Иново  Иново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 640 души[1] (15 март 2024 г.) 31,9 души/km² |
| Землище | 20,082 km² |
| Надм. височина | 52 m |
| Пощ. код | 3763 |
| Тел. код | 09342 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 32754 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Иново Павел Петров (НДСВ, ВМРО-БНД, БНД, НВ) |
| Иново в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 3 километра северозападно от Видин. Районът на Летище Видин опира до югозападния край на Иново.
Местности редактиране
В Иново са разположени 34 местности, изцяло земеделска земя, без горски фонд:
- Ефенди
- Градец
- Колтук
- Под Градец
- Мирилайските
- Бостаните
- Върха
- Фондовете
- Над село
- Падината
- Брестовете
- Геранчето
- Чунгуруските
- Пировитите
- Могилата
- Чешмата
- Долен гред
- Герена
- Под село
- Алимана
- Трънките
- Гьола
- Бановци
- Кратките
- Ендечето
- Смолниците
- Немския ендък
- Ново лозе
- Гръчки път
- Динковско бърдо
- Лозята
- Инивото
- Белуйна
- Неговановски път
История редактиране
Селище съществува на това място още от Средновековието. В османските регистри се среща под името Хиново, което се свързва с „лековит извор“, „лековита вода“. Към Иново е присъединено село Смърдан (или Смардан), считано от 1 януари 1960 г.
През Руско-турската война край Смърдан румънски войски водят решително сражение с турците на 24 януари 1878 г., като понасят загуби от 119 убити и 316 ранени войници, 4 убити и 7 ранени офицери. В селото има паметник на загиналите румънски воини[2].
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. при село Иново се водят тежки боеве срещу обсаждащите сръбски войски, като сърбите не са допуснати да преминат защитната линия.
В първите години на комунистическия режим в Смърдан голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков; опозицията получава 51 % от гласовете на изборите през 1946 г.[3]
По време на колективизацията в селото е създадено трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитровски завет“ по името на комунистическия лидер Георги Димитров. По онова време 9 семейства (35 души) от Смърдан са принудително изселени от комунистическия режим. Местни жители пребиват изпратени в селото комунистически агитатори през 1958 г.[4]
Редовни събития редактиране
Съборът в селото се провежда в края на май или края на юни. Така например през 2010 г. е на 22 – 23 май, а през 2013 г. е на 25 юни.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Румънски паметник в с. Смардан
- ↑ Груев 2009, с. 114.
- ↑ Груев 2009, с. 123, 206, 281.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.