Вижте пояснителната страница за други значения на Иново.

Ѝново е село в България, област Видин, община Видин.

Иново
Православен храм „Св. Троица“
Православен храм „Св. Троица“
България
44.0303° с. ш. 22.8311° и. д.
Иново
Област Видин
44.0303° с. ш. 22.8311° и. д.
Иново
Общи данни
Население640 души[1] (15 март 2024 г.)
31,9 души/km²
Землище20,082 km²
Надм. височина52 m
Пощ. код3763
Тел. код09342
МПС кодВН
ЕКАТТЕ32754
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Кметство
   кмет
Иново
Павел Петров
(НДСВ, ВМРО-БНД, БНД, НВ)
Иново в Общомедия
„Битката при Смърдан, 1878 г.“ (фрагмент)

География редактиране

Селото е разположено на 3 километра северозападно от Видин. Районът на Летище Видин опира до югозападния край на Иново.

Местности редактиране

В Иново са разположени 34 местности, изцяло земеделска земя, без горски фонд:

  • Ефенди
  • Градец
  • Колтук
  • Под Градец
  • Мирилайските
  • Бостаните
  • Върха
  • Фондовете
  • Над село
  • Падината
  • Брестовете
  • Геранчето
  • Чунгуруските
  • Пировитите
  • Могилата
  • Чешмата
  • Долен гред
  • Герена
  • Под село
  • Алимана
  • Трънките
  • Гьола
  • Бановци
  • Кратките
  • Ендечето
  • Смолниците
  • Немския ендък
  • Ново лозе
  • Гръчки път
  • Динковско бърдо
  • Лозята
  • Инивото
  • Белуйна
  • Неговановски път

История редактиране

 
Битката при Смърдан на 24 януари 1878 г. Художник Николае Григореску

Селище съществува на това място още от Средновековието. В османските регистри се среща под името Хиново, което се свързва с „лековит извор“, „лековита вода“. Към Иново е присъединено село Смърдан (или Смардан), считано от 1 януари 1960 г.

През Руско-турската война край Смърдан румънски войски водят решително сражение с турците на 24 януари 1878 г., като понасят загуби от 119 убити и 316 ранени войници, 4 убити и 7 ранени офицери. В селото има паметник на загиналите румънски воини[2].

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. при село Иново се водят тежки боеве срещу обсаждащите сръбски войски, като сърбите не са допуснати да преминат защитната линия.

В първите години на комунистическия режим в Смърдан голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков; опозицията получава 51 % от гласовете на изборите през 1946 г.[3]

По време на колективизацията в селото е създадено трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитровски завет“ по името на комунистическия лидер Георги Димитров. По онова време 9 семейства (35 души) от Смърдан са принудително изселени от комунистическия режим. Местни жители пребиват изпратени в селото комунистически агитатори през 1958 г.[4]

Редовни събития редактиране

Съборът в селото се провежда в края на май или края на юни. Така например през 2010 г. е на 22 – 23 май, а през 2013 г. е на 25 юни.

Бележки редактиране

Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки редактиране